39. Особености в проявлението на държавата на институционално ниво

1. Особености от гледна точка на правото
Особеното в проявлението на държавата на институционално ниво от гледна точка на правото се разкрива в 2 насоки. Държавата, разглеждана като държавен апарат, съществува едновременно като правоустановяваща и като правоустановена институция.

правоустановяваща институция
Държавата е правоустановяваща институция, защото дава институционален живот на правото чрез осъществяването на своята правотворческа функция. Държавните органи установяват правото и го гарантират с държавна принуда. Така, чрез правото държавно организираното общество се проявява и като правно организирано. Установява се правовият ред, в рамките на който живее и се развива обществото.
правноустановена институция
като установява от една страна правото, от друга страна държавният апарат на съвременната държава сам се изгражда и действа на основа на правото. Затова държавата съществува в същото време и като правноустановена институция. Правноустановеният характер на държавния апарат се проявява в няколко насоки:
1) Чрез правото се формира държавният апарат, конституира се държавата като институционална система.
2) Чрез правото се определя вътрешната организация на държавния апарат – структурата на неговите звена, организацията на тяхната дейност, връзките и взаимоотношенията между държавните органи и институции.
3) Чрез правото се определя и дейността на държавния апарат – компетентността и правомощията на държавните органи.

2. Особености от гледна точка на властта
Особеното в проявлението на държавата на институционално ниво, произтичащо от властта, характеризира държавния апарат като политическа властова институция. Държавният апарат съществува едновременно като политически субект и като политически обект.

политически субект
Разглеждан като политически субект, държавният апарат представлява организирана група от лица, особен слой хора, в ръцете на които е предоставено реализирането на властта, управлението на държавата. В този план държавата съществува чрез своя персонален управленски състав.

Има 2 принципа, на основата на които се формира човешкият субстрат на държавния апарат. Това са принципът на политическата лоялност и принципът на професионализма.
принцип на политическата лоялност
Персоналното формиране на всички държавни органи, служители и дори работници в държавните институции става по политически (партиен) критерий. Смяната на управляващата политическа сила води закономерно и до смяна на състава на институциите, извършва се т.нар. “чистка”, която заменя едни “партизани” с други. Спазването на този принцип, макар и удобно за управляващите в момента, има много недостатъци най-малко в 2 насоки. Първо, включването в държавния апарат на политически предани, но професионално неподготвени лица. Второ, създава се несигурност, липса на приемственост и кампанийност в работата на държавните институции.
принцип на професионализма
Несъмнено по-добрият и правилен критерий за формиране на държавния апарат.

Независимо от по-голямата или по-малка политическа обвързаност, държавният апарат запазва и определена самостоятелност, както по отношение на обществото като цяло, така и спрямо политическата сила, която управлява, в частност. Самостоятелността на държавния апарат се изразява във възможността той да формира и защитава свои собствени интереси. Най-нисшата проявна форма на тази самостоятелност е корупцията, а най-висшата – независимо от политическите сили осъществяване на държавната власт – “бонапартистки режим”.

политически обект
Държавата на институционално ниво се проявява и като политически обект. В този план тя съществува като система от органи и институции, чрез които единствено е възможно реализирането на властта, управлението на държавата. Тук проявлението е не чрез личния състав, а чрез самия механизъм на държавния апарат, схванат като “машина”, като “средство” за управление.