39. Министерски съвет, видове министерства, правомощия, видове министерска отговорност

1) Министерски съвет
Министерският съвет (МС) е колективен орган на изпълнителната власт, състоящ се от министър-председател и ресорни министри. Прототип на МС в България е Съветът на императорския комисар, включващ 7 министерства. При обсъжданията в Учредителното събрание (УС) отпада идеята за Министерство на обществените работи и земеделието.

2) Видове министерства
Съгласно чл. 161 на ТК се създават общо 6 министерства:
- Министерство на външните работи и изповеданията;
- Министерство на вътрешните работи;
- Министерство на народното просвещение;
- Министерство на финансите;
- Министерство на правосъдието;
- Военно министерство.

5 юли 1879 г. - Първо българско правителство в състав:
- Тодор Бурмов - мин-председател, упр. Министерство на вътрешните работи и временно упр. Министерство на народното просвещение;
- Марко Балабанов - упр. Министерство на външните работи и вероизповеданията;
- Григор Начович - упр. Министерство на финансите;
- Димитър Греков - упр. Министерство на правосъдието;
- ген-майор Паренсов - упр. Военното министерство.
Установява се практиката в МС да влизат и лица, непринадлежащи към мнозинството.

11 фев 1882 г. - Държавният съвет създава Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията
15 яну 1885 г. - решение на НС - с княжески указ се закрива Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и преминава към Министерството на финансите като Дирекция на обществените сгради

1892 г. - ОНС приема Закон за изменение на конституцията, според който:
- 2/3 от депутатите на ОНС могат да утвърдят създаването на нови министерства (неконституционна разпоредба);
- се създават Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. През 1893 г. IV ВНС потвърждава създаването на тези две министерства.

1911 г. - V ВНС:
- отхвърля създаването на девето министерство и на длъжностите "Министър без портфейл и "Държавен подсекретар";
- министерствата се преобразуват:
Министерство на търговията, промишлеността и труда;
Министерство на земеделието и държавните имоти;
Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството;
Министерство на железниците, пощите и телеграфите;
Министерство на вътрешните работи и народното здраве;
Министерство на войната.
Така до 1934 г. министерствата са 10 на брой.

чл. 148 и 160 - Министерският съвет и министерствата са "върховни правителствени уредби" под върховния надзор и ръководство на княза.
чл. 164 - министрите полагат клетва за вярност към монарха и конституцията.

Стремежът на княз Батенберг да доминира в изпълнителната власт води до някои прецеденти:
- от 17 април до 1 юли 1881 г. правителството се оглавява не от български, а от руски гражданин - ген. Казимир Ернрот;
- от 1 юли 1881 г. до 23 юни 1882 г. държавата няма премиер, МС функционира без министър-председател;
- от 23 юни 1882 г. до 7 септември 1883 г. правителството отново се оглавява от руснак - ген. Леонид Соболев.

ТК не регламентира организационната структура и дейността на МС - заседава тайно, дейността му се определя от премиера, тясно свързана с княза.
ТК не урежда и организацията на министерствата. Структурата им е нормирана с княжески указ 23 от 17 юли 1897 г. > предвижда се изработване на устройствени актове за всяко министерство, но това отнема години; във всяко министерство се назначава главен секретар, създават се едно или повече отделения с началници и подначалници; структурите на министерствата се определят в Закона за бюджета, приеман ежегодно от НС.

Първият правилник за отделно министерство - 31 декември 1897 г. - за Министерство на външните работи и изповеданията. Едва през 1907 г. - първият закон за устройството и службите, също за Министерството на външните работи и изповеданията.

3) Правомощия на МС
Като цяло ТК твърде пестеливо регламентира правомощията на МС, само някои извънредни такива. Князът осъществява изпълнителната власт чрез МС и министерствата - правомощията им са свързани с княжеските - трябва винаги да действат съобразно неговата воля.
- право на законодателна инициатива - премиерът или ресорният министър внася с княжески указ законопроекти в НС;
- сключва международни договори (чл. 17);
- подписва указите на княза (институт на контрасигнатурата);
- издава наредби със силата на закон: - 1881 г. - черезвичайни комисари; 1906 г. - преустановява се действието на Закона за държавните служители, въпреки че НС заседава; 1907 г. - закрит е Софийският университет; 1934 г. - най-трайно издаване на наредби-закони.
- обявява военно положение;
- ако НС не може да се свика на сесия извършва разходи съобразно бюджета от предходната година, разрешава заеми и извършва разходи между две сесии;
- управлява държавата временно при смърт на монарха.

Актове, издавани от МС:
- постановления (въпроси, отнасящи се до отделни клонове на централното управление);
- правилници (във връзка с приложението на някой закон);
- наредби (урежда приложението на отделни текстове от законите.

4) Видове министерска отговорност
Всеки министър носи индивидуална отговорност за ръководството на неговото министерство и колективна отговорност за цялостната политическа и практическа дейност на кабинета.
Министерският съвет като колективен орган или отделният ресорен министър носят отговорност:
- служебно-политическа пред княза - този вид отговорност съчетава неотговорността на държавния глава и отговорността на всеки друг служител. Министрите трябва точно да изпълняват нарежданията на монарха, дейността им не бива да противоречи на неговата дейност, преподписват всеки княжески акт. Служебно-политическата отговорност се осъществява чрез акта на уволнение от страна на монарха.
- парламентарно-политическа и конституционно-наказателна пред НС - отговорността пред НС е израз на възможността законодателната власт да упражнява контрол мад правителството и министрите като изразява одобрение или неодобрение.
Парламентарно-политическата отговорност се състои в това, че министрите са длъжни да дават лични обяснения в пленарната зала на питания и запитвания от страна на други депутати (чл. 92, 106 и 107). Всеки депутат има правото да отправи питане, на което министърът е длъжен да отговори. Ако първият е недоволен от отговора, може да декларира, че разбива питането си на запитвания - интерполация. По отговора на министъра се развива дискусия. НС гласува вот на доверие или на недоверия, ако е на второто следва оставка на министъра (ако е министър-председател - оставка на цялото правителство).
Октомври 1879 г. I ОНС гласува недоверие на правителството (заради "неконституционно управление") и следва бламиране на кабинета на Тодор Бурмов и първо служебно правителство - на митрополит Климент.
- конституционно-наказателна отговорност - определя се съгласно чл. 155 от ТК. Според него министрите са отговорни, ако извършили някое от следните престъпления: измяна на Отечеството или княза; нарушение на Конституцията; предателство; причиняване на вреда на държавата с цел лично облагодетелстване.
При наличие на горна камара, конституционно-наказателната отговорност при министрите се нарича impeachment - долната камара повдига обвинение, горната е правораздавателен орган - политически учреждения, водени от страсти и симпатии.

Търсенето на конституционно-наказателна отговорност от министрите е доразвито с два закона, приети от II ОНС 1880 г.:
- Закон за наказанията, които се носят за престъпления по чл. 155 от Конституцията
Измяната и предателството се санкционират и от общия наказателен закон, но за министрите се създава специален закон, предвиждащ по-тежки наказания.
- Закон за съденето на министрите

Подробни правила за:
- разглеждането и приемането на направено предложение за съдене на министър - писмено, да е разписано от 1/4 от народните представители, решение се взима с квалифицирано мнозинство, НС избира обвинител от своя състав;
- начин на водене на предварителното следствие - от "особена следствена комисия" (1 чл. на ВКС и подпредседателите на апелативните и окръжни съдилища), ръководи се от Временните съдебни правила, а от 1897 г. - от Закона за углавно съдопроизводство;
- състав на държавния съд и процедура при съдебно разглеждане на делата - конституира се държавен съд (целия състав на ВКС, още толкова съдии, избрани с жребий.

Първият Държавен съд
1901 г. - министри от кабинета на Тодор Иванчев - осъдени са Тодор Иванчев, Васил Радославов и Димитър Тончев на 8 г. строг тъмничен затвор и лишаване от политически и граждански права, но са амнистирани.

Вторият Държавен съд
1913 г. - за министрите, управлявали 1903-1908 г. - закрит.

Третият Държавен съд
1919 г. - Закон за съдене на министрите
1923 г. - министрите от кабинета на Васил Радославов (1913-1918) са осъдени.

- обикновена отговорност - пред общите граждански съдилища за престъпления от Наказателния кодекс (НК). Ако министърът е бивш - съди се като всеки друг гражданин. Ако е действащ - производството се извършва от член на ВКС (прокурор), обвинителният акт се изпраща в гражданското отделение на ВКС, който може да го препрати към наказателното.