38. Правомощия на монарха в изпълнителната, законодателната и съдебната власт

Първата българска конституция установява теорията за разделение на властите на Монтескьо, които биват законодателна, изпълнителна и съдебна, оглавявани от различен титуляр. В чл. 9 от ТК се регламентира законодателната власт, в чл. 12 - изпълнителната, а в чл. 13 - съдебната.

По силата на международните договори, България е монархия. Тази форма на управление не се е успорила на Учредителното събрание - "монархия наследствена и конституционна с народно представителство", а именно върховенството на монарха над другите органи на държавна власт.

1) Правен статус на монарха
- "Князът е върховен представител и глава на държавата" (чл. 5) - неговата власт е производна от вота на народните представители: княз Александър I Батенберг (Първо ВНС на 17 април 1879 г.) и княз Фердинанд (Трето ВНС на 25 юни 1887 г.);
- властта му е пожизнена;
- властта е наследствена по мъжка низходяща линия по реда на първородството (персонифицирана).
Във връзка с наследяването на властта, на УС възниква спор - изключва се възможността начело на страната да застане княгиня/царица. В завършена форма наследяването е отразено през 1911 г. след промяната на чл. 24, когато се добавя фразата "на Н.В. Царя на българите Фердинанд Сакс-Кобургготски".
- при непълнолетие на владетеля се определя регентство, докато навърши 18 години; за останалите български граждани пълнолетието настъпва с 21-вата годишнина.
Регентите са трима, избират се от ВНС, което се свиква в едномесечен срок след смъртта на монарха. Дотогава страната се управлява от МС.
ВНС е длъжно да се произнесе, дори ако владетелят приживе сам е определил регентите. Роднини на монарха нямат право да бъдат регенти.
По време на ТК са събирани четири пъти регентски съвети:
- 1886 г. - при абдикацията на Александър Батенберг: Стефан Стамболов, подп. Сава Муткуров, Петко Каравелов (26 август 1886 г.) и Стефан Стамболов, подп. Сава Муткуров и Георги Живков (1 ноември 1886 г.).
- 1943 г. (9 септември) - когато умира цар Борис III: проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов и княз Кирил Преславски (брат на царя) - избрани от XXV ОНС;
- 1944 г. - когато Отечественият фронт завзема властта - проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов - от МС.

И четирите избора за регентство са неконституционни - не са избирани от ВНС, министри, има случаи на роднини и т.н.
Настойниците се грижат за възпитанието на младия княз и управлението на неговото имущество. Назначават се МС със съгласието на овдовялата княгиня.
Регентите не могат да бъдат едновременно и настойници.
Наместник на княза - според първоначалния текст на чл. 19, князът е длъжен винаги да е в княжеството. Когато напуска държавната територия, трябва да назначи наместник и да съобщи в прокламация тези две неща. В първата редакция на ТК не се регламентира кои лица могат да бъдат наместници и какви са техните правомощия. През 1911 г. чл. 19 е променен - царят назначава МС за наместник, правата и задълженията му се определят със закон. Този закон така и не се приема, в конкретните случаи царят определя правомощията на МС преди да напусне страната.

2) Почетни права и лични прерогативи на монарха
- право да носи определена титла на почит и лично достойнство
"Светлост" - титлата му според ТК, но консерваторите още от начало го титулуват Александър Батенберг "Царско височество"
"Царско височество" - тази титла става официална едва след промяната на чл. 6 през 1893 г.
"Негово величество Цар на българите" - 1911 г.
- право на възнаграждение от държавата
600 000 франка годишно (ТК) - намалява се със съгласието на монарха и се увеличава със съгласието на НС.
- особата на княза е свещена и неприкосновена - чл. 8
свещена - израз на теологическата и патримониална концепция за монархическата власт от Средновековието; божествен произход на владетелската власт; патримониалният елемент е изоставен, защото князът не е собственик на държавата;
неприкосновена - освободен е от всякаква гражданска и наказателна отговорност ("The king can do no wrong").

3) Монархът и изпълнителната власт
чл. 12 - изпълнителната власт принадлежи на монарха; той е неин едноличен, пълновластен носител;
- начело на държавното управление;
- определя правомощията на всички органи на изпълнителната власт;
- назначава и утвърждава съответните длъжностни лица;
- цялата система от органи на изпълнителната власт действа от негово име и под неговия върховен надзор - той е единственият пълновластен титуляр на изпълнителната власт - има най-широки правомощия и не се отчита на никого.

3.1) Представлява Княжеството/Царството пред други държави
чл. 17 - князът по предварително пълномощие от НС може да сключва "особени сговори" само със съседни държави, и то за работи във връзка с управлението на Княжеството, за които се изисква участие и съдействие на тези държави. По силата на Берлинския договор България все пак е васална държава.
Независимостта и отхвърлянето на капитулацията водят до редакция на чл. 17 през 1911 г. - царят представлява страната в международните отношения. Международните договори се сключват от негово име, без той да се нуждае от предварително пълномощие от НС, и то с всички държави и всички видове договори. Уведомява НС за сключения договор, ако го позволяват "интересите и сигурността на страната" - начало на тайната дипломация.
3.2) Има право да назначава лица на всички представителни длъжности, както и да ги уволнява - чл. 150 и 152
3.3) Върховен началник е на въоръжените сили
- извършва служебните назначения в армията;
- дава военни звания;
- дава военни и граждански ордени и отличия по установен ред.
1/13 януари 1880 г. - указ - I военен орден "За храброст" > граждански лица, назначени на висша правителствена длъжност, полагат клетва за вярност към княза и Конституцията; военни лица - полагат клетва за вярност само към княза.
3.4) Издава различни актове, за които обаче ТК не дава определения
- укази (най-често) - този термин се включва в ТК през 1911 г.; според конституционната теория: укази са всички актове, издадени на основание на чл. 18 > институт на контрасигнатурата - министър-председателят или ресорния министър не само удостоверяват истинността на княжеския акт, но и поемат отговорност за неговата законност.
- царски (тронни) слова - личен акт на монарха, с който открива редовните сесии на НС. В него обикновено владетелят очертава вътрешното и външното положение на страната и посочва законопроектите, които ще се обсъждат. НС задължително дава отговор на словото.
- височайши заповеди - монархът ги издава в качеството си на върховен началник на въоръжените сили.
- прокламации и манифести - издават се при оповестяване на важни събития (Съединението, Независимостта, обявяване на война).
- рескрипти - частни писма на монарха, които не са свързани с управлението на държавата.

4) Монархът и законодателната власт
чл. 9 - законодателната власт принадлежи съвместно на княза и народните представители - противоречи на учението за разделение на властите; ТК дава на монарха правомощия, позволяващи му да има господстващо положение над парламента - не многобройни, но важни - близост с конституционализма на Джон Лок.
- монархът насрочва парламентарните избори;
- единствено той свиква НС на сесии; има право и да разпуска НС;
- неограничено право на законодателна инициатива - с княжески указ министър-председателят или министрите внасят в НС законопроекти, законодателната власт налага политиката си в дейността на НС.
чл. 47 - определя случаи, в които монархът под общата отговорност на министрите има право да издава наредби със силата на закон, които в последствие да бъдат одобрени от първото свикано след това НС (извънредни случаи, при които монархът може да изземва законодателните функции на ОНС на обща отговорност на всички министри):
- наличие на вътрешна или външна опасност за страната;
- невъзможност да се свика сесия на НС.
Това правомощие създава условия за делегирано законодателство, при което изпълнителната власт изземва функциите на народното представителство.
- чл. 10 - приетите закони от НС задължително се обнародват от княза;
чл. 45 и 46 - утвърждаването от княза е условие за влизане на закона в сила;
- право на абсолютно вето - монарха може да не утвърди приетия закон; ТК не разпознава отлагателното (суспензивно) вето - когато законът влиза в сила след изпълнението на определени, предварително установени в Конституцията условия;
- обнародване (промулгация) на утвърдения закон в държавния официоз също е прерогатив на монарха.

5) Монархът и съдебната власт
- той назначава съдиите и прокурорите по ред, определен в Закона за устройство на съдилищата - те правораздават от негово име (коронни съдии);
- той има право да помилва (помилването е отделен акт с конкретен адресат), да смекчава и дори да отменя наложени присъди (изключение е ако е осъден министър за нарушения на ТК - чл. 15);
- той има право на амнистия, съвместно с НС (тя важи за неопределен кръг лица, осъдени по конкретен случай, тя е акт с по-голямо значение от помилването - средство за умиротворяване на страната).