37. Видове държавни органи. Функции и дейности на държавните органи

1. Видове държавни органи
Държавният орган е самостоятелно звено в държавния апарат със свои властнически правомощия.
Съществуват различни видове държавни органи в зависимост от критериите за тяхното разграничаване:
в зависимост от това дали правомощията на органа са определени от закона или са делегирани от друг, държавните органи се делят на:
първични
производни
Правомощията на производния орган се определят от първичен орган и винаги са ограничени, защото делегиращият държавен орган не може да прехвърли повече правомощия, отколкото сам притежава, а и не може да прехвърли всички свои правомощия, а само част от тях. Делегирането трябва да се различава от заместването. При последното заместващият встъпва в длъжността на титуляра и осъществява изцяло неговите правомощия.

в зависимост на числеността на служебните лица, включени в персоналния им състав, държавните органи се делят на:
еднолични: състоят се от едно лице
колективни: състоят се от няколко лица

в зависимост от това, дали персоналният им състав се формира чрез избор или чрез назначаване, държавните органи се делят на:
изборни
назначаеми

в зависимост от своята териториална компетентност, държавните органи се делят на:
централни: компетентни са да действат върху цялата територия на държавата
местни: компетентността им е ограничена до даден регион

2. Функции и дейности на държавните органи (4 вида функции)
В теорията е прието, че предметният обхват на компетентност на държавните органи се определя от функциите, които осъществяват. Функциите са основни насоки в дейността, а дейността (дейностите) са тяхното съдържание. Така всеки държавен орган осъществява различни функции, но в рамките на присъщата за него част от тях – вид дейност, за която той има правомощия.
Съвременната държава осъществява 4 функции: правотворческа, изпълнително-разпоредителна, правозащитна и контролна.

правотворческа
Тя се осъществява основно в 2 форми на дейност:
законодателна (тя е изключителна компетентност на парламента)
подзаконова правотворческа дейност ( от една страна е предоставена на централните органи на изпълнителната власт, а от друга – на общинските съвети, които могат да приемат Наредби с местен обхват на действие)
Ако приемем, че съдебната практика играе роля на източник на правото, то тълкувателната дейност на ВКС и на ВАС представлява трета форма на дейност, чрез която се осъществява правотворческата функция на държавата.

изпълнително-разпоредителна
Тя се осъществява чрез 3 форми на дейност:
по издаване на индивидуални административни актове (предоставена е на органите на изпълнителната власт; по изключение може да се извършва и от органите на съдебната власт; някои укази на президента също могат да се разглеждат като индивидуални административни актове)
по издаване на общи административни актове (извършва се от административните органи и по изключение от президента)
по налагане на принудителни административни мерки (извършва се от административните органи и съда)

правозащитна
Тя се осъществява чрез 3 форми на дейност:
правосъдна дейност (решаване на правни спорове от съдилищата)
правораздавателна дейност (решаване на правни спорове, но не от съда)
правоохранителна дейност (осъществява се от органите на прокуратурата и следствието и е насочена към охрана на законността)

контролна
Тя включва дейности по осъществяването на контрол върху реализирането на първите три функции.
контролът върху законодателната дейност, осъществявана от НС, се осъществява от Конституционния съд
контролът върху подзаконовата нормотворческа дейност се осъществява от Върховния административен съд
съдебният контрол се разпростира върху всички актове на органите на изпълнителната власт. Едновременно с това те подлежат и на административен контрол от страна на вишестоящ административен орган.
контролът върху дейността по осъществяването на правозащитната функция се осъществява от прокурорските органи във формата на общ надзор за законност
правораздавателната дейност на несъдебните юрисдикции (без тази на КС) се контролира от съдилищата

3. “Самозащитата” на държавата като особена нейна функция
Всяка отделна държава отстоява правото си на самостоятелно съществуване. То се изразява в признаването й като самостоятелен субект по международното публично право.
”Самозащитата” на държавата е особена нейна функция. В държавата се обособява военна власт, която се осъществява от свои органи и чрез свои институции – въоръжени сили. Осъществяването на защитната функция, от една страна, ангажира участието на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власти, а от друга - институциите на военната власт. Служителите на тези военни институции имат изключителната компетентност да използват въоръжена и невъоръжена сила, да упражняват физическа принуда.
особеният характер на тези органи дава основание те да се изключат от кръга на административните органи.