35. Конституиране и дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция

1) Конституиране на Учредителното събрание
Съгласно Временните правила за изборни съдии през декември 1878 г. се провеждат избори за народни представители.
Общо са 231 народни представители:
- 118 по право:
- 11 от тях са висши православни духовници
- софийския равин
- мюфтията на Видинска губерния
- 2 членове на Върховния съд
- председателите на губернските, окръжните и градските съвети
- председателите на губернските и окръжните съдилища
- 89 по избор - 1 депутат на 10 000 души
- 21 по назначение на княз Дондуков-Корсаков:
- 11 християни
- 11 мюсюлмани
- 1 представител на Рилския манастир
- 1 представител на ОБН
- 1 представител на Виенското благотворително дружество "Напредък"
Няколко депутати влизат в УС на две основания. Не пристигат депутатите от Брезник и Трън (окупирани от сърбите земи). Не са допуснати представителите на Източна Румелия.
Недемократичен начин на конституиране.

2) Дейност на Учредителното събрание
Учредителното събрание се открива на 10 февруари 1879 г. в сградата на бившия турски конак в Търново. Освен 231 депутати, присъстват и представители на султана и на Великите сили. Събранието се открива със слово на княз Дондуков-Корсаков. Берлинският договор определя правомощията на УС - изработване на органически устав (ОУ) и избор на княз. Но учредителното събрание не започва веднага своята дейност.

2.1) Общобългарският въпрос
- някои депутати са на мнение, че с участието си в УС се съгласяват с решенията на Берлинския договор;
- други - дали УС е върховен орган на Княжеството, щом повечето българи са под чужда политическа власт.
Училището при църквата "Св. Никола" се превръща в своеобразен политически клуб.
14 февруари 1879 г.
Избрано е временно бюро - председател: бившият екзарх Антим I; подпредседател: митрополит Симеон; секретари: архимандрит Константин и Тодор Икономов.
Те обсъждат и приемат Вътрешен правилник.
22 и 23 февруари 1879 г.
Реч на Марко Балабанов - поставя националния въпрос, после се изказват д-р Константин Стоилов, Димитър Греков - първи сблъсъци между фракциите на либерали и консерватори.
- писмо на карловските вдовици
- писмо на представителите на Източна Румелия
- писмо на охридския митрополит Натанаил.

2.2) Прочит на проекта за Органически устав
Д-р Константин Стоилов предлага да бъде избрана комисия, която да обобщи идеите на проектоустава. П. Р. Славейков възразява. Следват две поредни заседания, на които е избрана 15-членна комисия в състав:
д-р К. Стоилов, М. Балабанов, Т. Икономов, Илия Цанов, митрополит Симеон, епископ Климент, Никола Даскалов, д-р Константин Помянов, Григор Начович, Андрей Стоянов, Димитър Греков, Драган Цанков, Христо Стоянов, Петко Горбанов, д-р Георги Вълкович. Петко Каравелов също е избран, но отказва да участва.

21 март 1879 г.
Рапорт на комисията върху основните начала на конституцията на Българското княжество - разделен условно на две части:
1 част: обосновани са основните конституционни принципи: свобода, равенство, самоопределение, обезпечение на личната неприкосновеност. Това са принципите на всяка свободолюбива и напредничава конституция.
2 част: конкретни предложения за допълнения в духа на "разумния консерватизъм" - противоречат на декларираните принципи на демократичен дух: активно и пасивно избирателно право; двустепенни избори за НС; учредяване на Сенат (20-25 души, над 40 години), който да тълкува Конституцията; ревизия на Конституцията след 5 години.

Критика на П. Р. Славейков и П. Каравелов - докладът е отхвърлен, засилва се политическата поляризация.

2.3) Същинско обсъждане на проектоустава
"Органически устав" като държавноустройствен акт е с по-нисък ранг от "Конституция". ОУ имат страни, които нямат пълен суверенитет и са подчинени на друга страна. Установеното международно положение на България е неприемливо за търновските учредители. Всички единодушно приемат наименованието са Устава да се промени на "Конституция на Българското княжество". Отхвърлен е и фрагмента от чл. 3 на проекта за "васално отношение към Блистателната порта".

Обсъждания на проекта:
На глава I: "За земята (територията) на Княжеството"
- чл. 3 - за административно-териториалното делене, дебати, алинея, че ще се създаде специален закон за това;
- чл. 23 - за българския трибагреник - нов; за наследяване на княжеското достойнство (променен) - в мъжка низходяща права линия; членове на регентството да бъдат най-близките роднини на княза (отхвърлен);
- чл. 29 - регенти могат да бъдат министри, председатели и членове на Върховния съд (нов)
- чл. 35 - князът може да бъде даряван с държавни имоти (отхвърлен)
- чл. 47 - князът може да издава наредби със силата на закони (нов)
- чл. 58 - в княжеството няма титли за благородство и ордени (нов)
- чл. 59 - князът може да отреди един знак за действащо отличие във време на война (нов)
- чл. 61 - свобода на личността - да няма роби, всеки роб, стъпил на българска земя става свободен човек (нов) - по предложение на Марко Балабанов
- чл. 75 - наказателноправни принципи - престъпленията не се наказват по други начини, освен предвидените в закона (нов).
Главите "За свободата на печата" (VIII) и "За свободата на събранията" (IX) предизвикват бурни дебати.
- чл. 79 - за свободата на печата, няма цензура - изказвания на Георги Странски и Драган Цанков (нов); гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие да обсъждат всякакви въпроси без да искат позволение; позволява им се да се обединяват в дружества (допълнен) - писмен протест на висшите православни духовници и някои умерени и консерватори.

Сблъсъкът между либерали и консерватори достига своята кулминация на 27 март 1879 г. при обсъждането на чл. 78 от проекта. "Представителството на България се заключава в Народно събрание, което бива 1. Обикновено и 2. Велико" - консерваторите искат Сенат - следват речи на Тодор Икономов и П. Р. Славейков - консерваторите напускат събранието и предложението им се отхвърля.
Изборът на депутати става чрез всеобщо равно и пряко избирателно право, тайно гласоподаване и никакъв ценз (променен).
Законодателната инициатива се предоставя на ОНС.
- чл. 148 - за Държавния съвет (отхвърлен) - задълженията му се разпределят между МС, НС и ВКС.
- чл. 170 - за ревизия на ОУ след 5 години (отхвърлен).

2.4) Второ четене на конституционния текст
Под влиянието на Сергей Лукиянов са направени две промени:
- чл. 80 - Светият синод и БПЦ получават правото да цензурират религиозната литература (нов);
- чл. 83 - условие - целта и средствата на дружествата да не вредят на обществения ред, религията и добрите нрави (допълнен).

2.5) Трето четене и приемане на окончателния текст
14 април 1879 г. - трето четене
16 април 1879 г. - окончателно приемане на първата българска конституция - подписва се от присъстващите народни представители.
Със специален протокол, подписан от императорския комисар, дипломатическите представители на Великите сили и членовете на Бюрото, се закрива Учредителното събрание.