33. Държавата на субстанционално ниво. Население и народ, територия, граници, промяна на територията

1. Държавата на субстанционално ниво
Държавата на субстанционално ниво се проявява като население в границите на определена територия. Това е общото, което я характеризира. То включва 2 елемента: население и територия. Двете части са взаимообвързани, съществуват в единство. Не може да има държава с население, а без територия, както и обратното. Двата елемента трябва да присъстват комулативно.

2. Население и народ
съотношение между население и народ
Според теорията на Йелинек за конституивните елементи на държавата, нейната субстанция включва територия и народ. Според съвременните теории субстанцията на съвременната държава е нейното население.
От тази позиция са възможни няколко варианта на съотношение между народа и населението. Първият (идеален) вариант е в населението да се включва изцяло етническата общност (народа, нацията). Този вариант практически не съществува.
Вторият вариант е част от народа да е включен като население на друга или на други, обикновено съседни държави.
Третият вариант е населението да включва представители (малцинствени групи) на други етноси.
Четвъртият вариант е едновременно комбиниране между втория и третия. Той е най-масовия. Това е типичното състояние на съвременната държава.

малцинствата
Етническата разнородност на населението се отчита в съвременния свят чрез признаване на националното малцинство и установените му с международноправни актове права.
Водещ елемент на съвременните европейски ценности е нравственият императив. Всеки човек трябва да се възприема като равностойна ценност, независимо от своя етнос.
В населението се включват гражданите на държавата без значение от етническата им принадлежност.

местоживеене
Населението включва всички граждани на държавата, които имат местоживеене в страната.
Местоживеенето е специфично правно понятие. То изразява териториалната връзка на човека с държавната територия, със страната.
Местоживеенето на човека днес е заключено между 4 възможности:
първите 2 са изключения – човек да живее в Космоса или да живее физически на земята, но на територия, която е ничия – някъде в океана или на Южния полюс
вторите 2 възможности са човек да живее на територията на държавата, чийто гражданин е, или на територията на друга държава
В юридически смисъл човек живее като гражданин на държавата или като негражданин (чужденец). От тази гледна точка лицата с местоживеене в страната или “живеят” (това са гражданите) или “пребивават” (това са чужденците). Първите имат и упражняват политически права, вторите нямат тези права. Гражданинът живее в своята държава, а пребивава в чужбина.

3. Територия
обща характеристика и примери
Територията на държавата е тази част от земното кълбо, върху която живее нейното население. Територията характеризира държавата в географски аспект, което се изразява чрез термина “страна”, за разлика от социално-политическия аспект, при който се употребява термина “държава”.
В исторически план територията е оказвала съществено влияние върху процеса на възникване и развитие на държавата.
Днес на планетата Земя съществуват около 190 държави. Наред с крупните по територия и население държави като САЩ, Русия, канада, Китай, Индия и други, съществуват и миниатюрни държави като Люксембург, Малта, Ватикана и др.

4. Граници
Територията на всяка държава се ограничава от нейните граници. Съществуват 3 вида граници - сухоземни, морски и въздушни.
сухоземни граници
Сухоземните граници, включително и границите по реки и езера, се определят чрез споразумение между съседните държави. За определящ границата фактор се приемат характерни особености на релефа. При неплавателни погранични реки границата се определя по средата, а при плавателни – по талвега (най-дълбоката част), освен ако не се уговори друго.
морски граници
Морските граници се определят от всяка крайбрежна държава, като се отчитат нормите на международното морско право. Според българското законодателство границата по Черно море е на разстояние 12 морски мили от брега.
въздушни граници
Въздушните граници се определят по вертикална линия като проекция на сухоземните и морските граници във височина. Височинният предел на въздушната територия стига до прехода на земното пространство в космическо. Това са 100-110 км. над морското равнище.

5. Промяна на територията
видове промяна на територията
с оглед на резултата: може да се стигне до увеличаване, намаляване или разменяне на територия
с оглед на местоположението, промяната може да обхваща граничеща или неграничеща територия (острови, задморски територии, ничии земи и пр.)
с оглед на способите, промяната може да се осъществи в резултат на: цесия, окупация, давностно владение, приращение, военни действия, сделки
цесия: замяна на част от територията на една държава с част от територията на друга държава. Тя се извършва на компенсаторна основа или чрез международен договор.
окупация: завладяване и присъединяване на територия, която е ничия, която не включена в границите на никоя съществуваща държава
придобивна давност: завладяване и присъединяване на чужда територия, когато държавата-суверен продължително време не прави възражения
приращение: увеличаване на територията чрез включване на нови териториални части в резултат на естествени процеси. Така, в резултат на утаяването на наноси по река Дунав за последните 100 години са се формирали няколко десетки нови острова, около 30 от които следва да се включат като нова част в територията на българската държава.
военни действия: когато са насочени срещу държава-агресор могат да бъдат основание за компенсиране с части от територията на агресора
сделки между държави: например продаване на територия

промяна на територията според българската Конституция
Конституцията на Република България от 1991 също предвижда възможността за териториална промяна. Визирани са 2 хипотези – корекции на границите и промяна на територията.
корекция на границите означава да се извърши цесия между България и граничеща държава при необходимост и в духа на взаимната изгода
промяната на територията има предвид включване на нови земи под териториалното върховенство на българската държава