31. Държавни съединения: уния, конфедерация, протекторат, васална държава

1. Държавни съединения
Държавите могат да се обединяват, да образуват единство и без да губят своята самостоятелност. Така се появяват държавните съединения. Те се създават с цел да се преодолее съвместно социалната недостатъчност в управленската сфера или с цел политическо влияние върху друга държава. В първия случай държавите институционализират в определен орган установената връзка, във втория – връзката между тях не получава организационен израз.
Оттук държавните обединения се делят на организационни и неорганизационни. Организационните са уния (лична и реална) и конфедерация; неорганизационните – протекторат и васална държава.

2. Организационни държавни съединения: уния и конфедерация
уния
лична
Личната (персонална) уния е обединение между две или повече самостоятелни държави, осъществено чрез личността на един общ монарх. Тя възниква когато владетелят на една държава получи короната и на друга държава.
От една страна, това може да стане случай (по наследство).
От друга страна, това може да стане и нарочно (когато монархът на една държава бъде избран и за монарх на друга държава).
Особен случай на договорна лична уния представлява “Pacta conventa” между Унгария и Хърватско от 1102 година.
Свързаните с лична уния държави запазват своята независимост, собствения си властови и правов ред. Не се създават нови държавни органи и институции. Единствената им връзка е общият държавен глава.
Персоналната уния е нетрайно съединение, и се прекратява с отпадането на установената връзка, например смърт или абдикация на монарха.
реална
Реалната уния е съединение между държави, което се основава освен на фигурата на един общ владетел, и на нарочно създадени общи държавни органи. Тя се установява чрез междудържавен договор и принадлежността към съединението изрично се вписва в конституциите на съответните държави.
Примери за такива унии може да бъде даден с историческата уния между Норвегия и Швеция, както и с тази между Австрия и Унгария, с която се създава Австро-Унгария.
Реалната уния се прекратява с обезсилване на съюзния договор.

конфедерация
Конфедерацията е създадено чрез междудържавен договор съединение от суверенни държави, което се ръководи от общ орган. Той се формира от представители на всяка държава, чийто брой е различен в зависимост от размера на територията, числеността на населението и други характеристики на отделната държава. Целта на конфедерацията е да се обединят силите на членовете й за постигане на общи цели и най-вече за гарантиране на общата сигурност.
В рамките на конфедерацията всяка държава се отказва доброволно от част от своя суверенитет и го прехвърля на нея. Общият орган е парламент с ограничена законодателна и контролна дейност.
Конфедерацията няма пряка власт върху своите членове. В нейните рамки всяка държава остава независима и самостоятелна, няма общо гражданство и обща територия. Приетите решения са задължителни само за представителствата на държавите-членки, но не и за техните граждани.
Конфедерацията се създава “за вечни времена”, като никоя от членуващите държави не може да променя едностранно договора, нито да напуска съединението. Ако се формира обща изпълнителна власт, конфедерацията се трансформира във федерация.
Като конфедерация са съществували например САЩ и Русия.

3. Неорганизационни държавни съединения: протекторат и васална държава
протекторат
Протекторатът е съединение между две държави, установено чрез договор между тях, по силата на който едната държава поема задължението да покровителства, да защитава другата държава от външни посегателства. В замяна на това покровителстваната държава се задължава да не предприема никакви действия срещу интересите на своя покровител и на практика да следва неговата външна политика.
независимо от договорния характер на своя произход, покровителството възниква традиционно като наложено, а не като поискано. Протекторатът намира най-широко приложение по отношение на колониите: метрополията облича колониалната зависимост във форма на протекторат.
Въпреки формалната самостоятелност на протектората, политическата му обвързаност налага фактическа зависимост, която води до нарушаване на неговия суверенитет.

васална държава
Отношенията между държава – сюзерен и държава – васал са известни в Древността и са били масово прилагани през Средновековието. При тази форма на съединение една държава осъществява определена власт върху друга държава, подчинена на нея. Васалната държава съществува като самостоятелна организация, със свои властови и правов ред. Ограниченията са във външната й политика, която трябва да се съгласува със сюзерена, и в някои военни и/или фискални задължения към него.

За разлика от организационните обединения, неорганизационните са израз на неравенството между участващите страни. Съществуващата зависимост дава основание държавата под протекторат или васалната държава да се определят като държави с ограничен суверенитет.