2. Индустриална собственост и интелектуална собственост. Съпоставка между различните обекти на закрила.

Права върху нематериални блага – интелектуална и индустриална собственост. Това че става дума за права върху нематериални блага, не означава, че те са неимуществени (като личните права), а тъкмо напротив. Някои от правата върху интелектуална собственост също имат личен характер, но има разлика между лични неимуществени права и права върху нематериални обекти.
Няма дефиниция за индустриална и интелектуална собственост, а изброяване, от което се правят изводи.
1. Индустриална собственост - Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост. Правата върху нематериални блага са защитени за първи път от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г. (с последна редакция от Стокхолм 1967 г.). На конгрес във Виена 10 г. по-рано се поставя въпросът каква е закрилата на индустриалната собственост и се установява, че в международен план такава закрила няма (има национална, но не и международна). Парижката конвенция създава Парижки съюз за закрила на индустриалната собственост, който е една от първите международни организации.
1.1. Парижката конвенция дава и определение на понятието индустриална собственост - чл. 1, ал. 2 ПК: Закрилата на индустриалната собственост има за обект патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните или търговски марки, знаците за услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и преследването на нелоялната конкуренция; под индустриална собственост се разбират:
1) Права върху патенти за изобретения. Патентът е документът, с издаването на който се свързва изключителното право за използване и разпореждане с изобретението в полза на патентопритежателя. Това всъщност не е обектът на закрила, а актът, който го закриля - обектът е изобретението, а патент е документът за закрила. Според М. Павлова обект на закрила е патентът, а не самото изобретение.
В останалите случаи се изброяват нематериалните блага, а не документите за закрила.
2) Права върху полезни модели. Полезните модели са известни още като “малки изобретения” – оригинални изобретателски решения. Не подлежат на закрила като полезни модели методите на производство. При полезните модели има по-занижени критерии (за изобретателско равнище), закрилата им е по-занижена (по-къс срок - 10 г.), по-ниска такса.
3) Права върху промишлен дизайн (“индустриални рисунки и модели” по ПК). Това също е идея, която се прилага при производството. Има се предвид обаче не техническо решение (за разлика от изобретението и полезния модел), а естетически резултат: видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях (чл. 3, ал. 1 Закон за промишления дизайн). Това е оригинално и ново оформление, а не нещо, което следва от функциите (трябва да е нещо, различно от това, което изисква функцията, за да се защити като дизайн) - чл. 11, ал. 2, т. 2 ЗПД. Освен белезите по чл. 3 дизайнът трябва да притежава новост (чл. 12 ЗПД) и оригиналност (чл. 13). Срокът на действие на регистрацията е 10 г., може да се подновява три пъти последователно за по 5 г. (чл. 15).
4) Права върху фирменото наименование. Търговското име е наименованието, под което е известно и се експлоатира едно предприятие. Съдържанието и регистрацията му се уреждат от търговското законодателство. Това наименование идентифицира самия търговец - наименованието, с което лицето извършва стопанска дейност. Съществува задължение да се притежава търговско име, само едно (при марката няма задължение, но едно предприятие може да има повече от една марка).
5) Права върху търговската марка. Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично (чл. 9, ал. 1 ЗМГО). ЗМГО урежда четири вида марки. Марката идентифицира продукцията на търговеца (фирмата идентифицира самия търговец, няма пречка фирма и марка да съвпадат). Срокът на действие на регистрацията е 10 г., може да се подновява последователно за по 10 г. (чл. 20 ЗМГО). Може да има еднакви марки за назоваване на различни обекти (това правило не важи за световните марки).
6) Права върху географски означения. Те идентифицират мястото, което в едни случаи се свързва с географски и исторически особености, а в други – с производство на една стока (показва произход). Географските означения биват: 1) наименование за произход (чл. 51, ал. 2 ЗМГО - означаване на произхода, качествата на стоката се дължат на географската среда); 2) географско указание (чл. 51, ал. 3 - означаване на произхода, качество или друга характеристика на стоката могат да се отдадат на произхода). Закрилата се получава чрез регистрацията и се прекратява, когато престане да съществува връзка между географската среда и качествата на стоката (чл. 56).
7) Правила за предотвратяване на нелоялната конкуренция (свързана с марките, фирмите, дизайна). Определени неща са забранени и се преследват като нелоялна конкуренция. Това е негативен обект на закрила.
- Нелоялна конкуренция според чл. 10, второ, ал. 2 ПК е всеки акт на конкуренция, който е противен на честните обичаи в областта на индустрията или търговията: 1) дейността да е в областта на индустрията (произвеждане на материални блага, които природата не дава в готов вид, както и рудодобив, добив на кариерни материали) или търговията (предоставяне на права върху материални блага или услуги срещу възнаграждение); 2) конкурентна дейност (да се извършва и от други лица); 3) противоречие с честните обичаи (напр. да не се преиначават обстоятелства във връзка с дейността на конкурента). В ал. 3 са посочени конкретни забранени действия.
- ЗЗК, чл. 30: действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или с потребителите. В чл. 31-35 ЗЗК са формулирани и няколко специални състава.
1.2. Индустриална собственост. Общото между всички обекти е, че са нематериални блага и права върху такива блага (1), които са тясно свързани с индустрията (масовото производство) в най-широк смисъл: селско стопанство, добив на полезни изкопаеми, образование, здравеопазване и т.н. (2).
1.3. Тези права, които са обхванати от понятието индустриална собственост, са numerus clausus и към тях повече от век не са добавяни нови.
ПК определя съдържанието на понятието индустриална собственост като сборно, включващо изчерпателно изброени нематериални блага със стопанско значение.
Паралелно с Парижката конвенция съществува и Бернска конвенция от 1886 г. за закрила на литературните и художествените произведения.
2. Интелектуална собственост - Световна организация за защита на интелектуалната собственост. През 1967г. в Стокхолм се създава Световна организация за защита на интелектуалната собственост – OMPI.
2.1. В конвенцията за учредяване на OMPI в чл. 2 т. VІІ се дава определение на понятието “интелектуалната собственост”, което включва:
1) Права върху произведения на литературата, науката и изкуството (авторски права).
2) Изпълнителската дейност на артисти, звукозаписи, радио и телевизионни предавания (сродни права).
3) Всички други права върху интелектуална дейност.
2.2. Интелектуална собственост. Това е по-широко понятие. На практика интелектуалната собственост обхваща индустриалната собственост плюс авторските и сродните им права - включва се всичко по първия списък, както и всички други права, които се отнасят до интелектуалната дейност в областта на науката, литературата, изкуството.
2.3. Този втори списък може да се разширява, защото обхваща всичко, което може да бъде интелектуално постижение.
3. GATT, TPIPS. При глобалната търговия нематериалните блага играят все по-осезаема роля. До 1995 г., когато е учредена СТО, съществуваше GATT (Общо споразумение за мита и търговия) - занимава се с търговския аспект на интелектуалната собственост. Днес GATT продължава да съществува, както и допълнителното споразумение към него TRIPS (относно търговските аспекти на интелектуалната собственост). То изрежда: авторски и сродни права, търговски марки, географски означения (отделни разпоредби относно вината и другите спиртни напитки), промишлен дизайн, патенти за изобретения и полезни модели, топография на интегралните схеми, закрила на неразкритата информация и контрол срещу антиконкурентите. Този допълнителен анекс синтезира всичко от Виенската и Стокхолмската конвенция.