2. Съдебната власт в разделението и баланса на властите.

Тя е регламентирана като независима власт осъществяваща защитата правата и законните интереси на гражданите ,юридическите лица и държавата, които са основните субекти на правото глава 6 от българската конституция регламентира съдебната власт. Съдебната власт се състои от три звена съдилищата прокуратурата и следствието те са органи на са съдебната власт. Имат властническа компетентност персоналният им състав има особен статут, които гарантира независимостта им от другите власти. Единствената власт на презюмирания авторитет не е активна трябва да бъде сезирана. В рамките на съдебната власт отделните звена имат относителна независимост и различни функции –съдът точно и еднакво прилага законите обвързан е пряко тяхното действие има правозащитно функция ,прокуратурата подържа обвиненията и следи за спазване на законността, следствените органи събират доказателства в предварителното производство по наказателни дела. Съдебната власт е структурна и функционално обособена. Тя осъществява правосъдната функция на държавата и от това произтичат необходимостта за гаранции за независимостта .Съдебната власт трябва да си взаимодейства с другите власти ,а не да се изолира от тях ,защото ако това се случи то тя няма да може да осъществи ефективно функциите си. На конституционно ниво взаимодействието на властите се изразява в това, че например 11 от членовете на ВСС се избират от НС (чл. 130, ал. 3 КРБ), президентът освобождава и назначава при спазване на определени процедури председателителите на ВКС ВАС и главния прокурор(чл. 129, ал. 2 КРБ) ,съдебната власт има самостоятелен бюджет ,но той се приема от народното събрание по предложение на МС (чл. 87, ал. 2 и чл. 117, ал. 3 К),заседанията на ВСС се председателстват от министъра н на правосъдието (чл.130, ал. 5 К). От друга страна ,актовете на изпълнителната власт ,включително и на МС и министрите подлежат на съдебен контрол (чл. 125 КРБ) главният прокурор може да иска сваляне на имунитета на народните представители. Следователно се търси баланс на властите и тяхното взаимодействие в рамките на единната държавна власт. Независимостта на съдията прокурора и следователя (магистратите ) в работата им по изпълняване на служебните им задължения се обособява от несменяемостта ,имунитета им от това , че се подчинява сама на закона при вземане на решение ,че свободно може да изгражда своето вътрешно убеждение ,че акт постановен от съдията може да може да бъде отменен от по- горна инстанция от съдебната власт , а не от друга власт ,съдебните актове след като са станали необжалваеми имат задължаваща сила за всички субекти на правото със силата на присъдено нещо.