27. Принципи на правовия ред. Свобода: автономия, законовост. Братство - хуманизъм, достойнство. Равенство - равноправие

Правовият ред следва развитието на обществото и съответно на типа държава. В Новото време той дава юридически израз на свободата, братството и равенството.

1. Свобода
Първата група принципи на правовия ред се отнасят до определянето на юридическата форма на свободата.
автономия
Водещият принцип сред принципите на свободата е обособяването на сфера на лична автономия на индивида. Според Френската Декларация всичко, което не е забранено от закона, е позволено. Смисълът на този текст е в признаването на всеки възможността да развива собствената си личност, на свободата да разполага с правата си.
Свободата не бива да се ползва по начин, който лишава другите от същата възможност. Според Декларацията свободата се състои във възможността да се върши всичко, което не вреди другиму. Границата на личната свобода е свободата на другите.
Автономията е защитена както срещу обществото, така и срещу държавата. Обстоятелството, че държавата приема законите, не освобождава управляващите от задължението да зачитат автономията на индивида.
Автономията на индивида спира до закона. Човекът е свободен до поведението, което законът предписва.
Държавата е свободна до правата на човека. Те получават юридически израз в Конституцията, превръщат се в субективни права. Всеки гражданин, както и всеки държавен орган, включително и законодателният, е длъжен да спазва Конституцията като върховен закон.
Развитието на конституционализма протича в посока въвеждане на нови права на човека, които се защитават от държавата. Тя гарантира признаните от нея права.

законовост
Свободата е в закона, тя е законова. Свободата не може да бъде реалност, ако нейното упражняване е ограничено от друго, освен от закона. Следователно законът е действителната граница между свободата и несвободата.
Утвърждаването на законовостта произтича от схващането за същността на закона като израз на обща воля. Така според Русо всеки гражданин, подчинявайки се на закона, се подчинява и на своята воля. С възприемането на принципа за разделението на властите обаче теорията на Русо претърпява промяна. Свободата вече не е в това всеки да се подчинява на всоята воля, а в правото да се върши това, което законите позволяват. В този смисъл се изказват Лок и Монтескьо.
Тъй като законите се приемат от представители на суверена, винаги има възможност той да злоупотреби със закона. Гаранцията срещу такова поведение Лок и Монтескьо виждат в разделението на властите, а Кант – в правовия закон. Според Кант правото е свобода и когато законът е израз на тази свобода, то тогава той е правов. В обратния случай е налице узаконен произвол. Общата воля не е необходимо условие, нито гаранция за правовостта на закона.
На тази плоскост възниква проблемът за връзката между “общата воля” и “общия интерес”. Тя е относителна. Обществото не се нуждае от обща воля, а от разумна воля, която да отчита общия интерес. Този общ интерес може да се разгледа в 2 плана:
безспорен общ интерес
Това са естествените права на човека. Те са блага, ценности за всички хора и за всеки един от тях поотделно. Освен тях безспорен общ интерес са и мира, сигурността, търпимостта и т.н.
компромисен общ интерес
В съвременното общество съществуват и противоречия, затова общ за всички интерес не може да съществува. В този смисъл общият интерес е балансът между различните частни интереси. Чрез компромисите трябва да се постигне консенсус, който е форма на общия интерес. Консенсусът може да бъде постигнат по 2 начина:
чрез парламентарен лобизъм
чрез президентско вето

За да се гарантира свободата чрез закона, той трябва да бъде нейн общ източник. В това се състои единството на съвременния правов ред. От една страна то е свързано с премахването на конкуриращите закона алтернативи (обичаи, съсловни норми). От друга страна, единството на правовия ред се разглежда от гледна точка на йерархията на правото. Правното регулиране се осъществява чрез закони и подзаконови норматични актове, подредени йерархично. На върха на тази йерархия стои законът.

2. Братство
В хода на историческото развитие на обществото понятието “братство” промена своя смисъл, трансформирайки се първо в “хуманизъм”, а днес – в “човешко достойнство”.
хуманизъм
Новото общество отрича привилегиите: няма чужди и свои, няма знатни и простолюдие – всички са братя. Идеята на Кант, че трябва да се отнасяме към човека като към цел, а не като към средство, обуславя хуманното отношение към всеки човек. Хуманизмът извежда “човешкото” в човека.

достойнство
Категорията “достойнство” дава съдържание на съвременния хуманизъм. Достойнството е присъщо на всеки човек, то е нравствена характеристика на личността. Съвременният хуманизъм признава достойнството на всички хора и в този смисъл като носители на това качество, те са равни.

3. Равенство
Буржоазните революции премахват съсловното деление и заменят основаното на него социално неравенство със социално равенство. Неговото отражение в правовия ред става принципът “равноправие”
равноправие
Френската Декларация обявява, че всички хора се раждат и остават равни по права. Първата идея в този текст е, че с раждането си хората са равноправни. Второ – хората остават равноправни. Това означава, че не могат да се въвеждат различия в правата им на друго основание. Тези недопустими основания залягат в Конституциите и постепенно се разширяват – раса, етнос, образование, религия, пол.
Същността на равноправието е в установяването чрез правото на равна правоспособност. От момента на раждането си всеки става носител на права и те са равни за всички. Равноправието може да се разгледа в 2 аспекта:
равенство в закона: законът трябва да бъде равен за всички. Равната правоспособност не се нарушава в случаите на ограничаването на дееспособността. В тези случаи не се отнемат права, а се ограничава или изключва тяхното упражняване.
равенство пред закона: това е изискване за еднакво третиране на лицата на основата на закона.

Отклонение от двата принципа е въвеждането на:
привилегии: дават се повече права и така се нарушава равенството
предимства: пак се дават права, но с цел да се постигне равенството (например на инвалидите, социално слабите и т.н.)