27. Начини на тълкуване.

Начините на тълкуване са средствата, които се използват, за да се разкрие смисъла на правните норми и актовете по реализиране на правото. Всеки един от субектите на тълкуване използва едни и същи начини. Начините на тълкуване са свързани с непосредствено с формите на изразяване на провото (правната действителност).

Използват се следните начини на тълкуване:
1. Езиков начин на тълкуване - то съответствува на писменната езикова форма на изразяване на превните актове. Езиковият начин на тълкуване обхваща:
• лексическият способ на тълкуване, които се изразява в разкриване смисловото съдържание на отделните думи (термини) и изрази. Така се разкрива смисъла, преди всичко на специфичните юридически термини. На второ място е
• граматическият способ на тълкуване. Той се изразява в разкриването на смисъла (смисловото съдържание) на изречението. При правните номи съществено значение има юридическата терминология.

2. Логически начин на тълкуване – той съотвествува на логическата форма на изразяване на актовете. При него се използват законите на формалната логика. От времето на римските юристи са формулирани някой специфични способи
• Логическият аргумент на по-силното основание – 281стр на речника “пер аргументум а форциори” - които има по – голямото, има и по – малкото право – например прокурора има право на следствие и контрол върху следствието.
• Аргумента на противоположното – в стр. 281 на речника “пер аргуметнтум а контрариум” . В правните норми по правило са посочени или само съответното субективно право или юридическото задължение. По пътя на логическото тълкуване се установява кое е съответното на субективното право задължение и обратно.
• Логическото право на абсурдността – При стигането на логическо право на абсурд, тълкувателят е длъжен да приеме друт смисъл;
• Логическото право на равенството на два случая – така се тълкува правото по аналогия. На основата на този логически принцип е изградена цялата система на прецедентното право. Равенството на двата случая е основанието те да се решат, решението на втория случай да е еднаквос решението на първия.

3. Систематичен начин на тълкуване – (почти винаги се пада) Систематичният начин на тълкуване е обусловен от обективно съществуващата връзка между правните норми и техните елементи. При него разкриването на смисъла на правната норма става с помощта на съпоставка с други, близко стоящи до нея норми. По този начин на основата на разкриване на общото съдържание на правните норми се достига до установяване на специфичното в съдържанието на тълкуването на правната норма.

4. Исторически начин на тълкуване – произтича от обстоятелството, че част от правните норми имат различна редакция в нормативните актове, които са съществували в миналото.
• Съпоставянето на действуваща правна норма с по-стара формулировка дава възможност за по точно разкриване на съдържанието на правната норма;
• При историческото тълкуване се включва използването на мотивите към съответния закон;
• Той включва съпоставя на правната норма с регламентираните от нея обществени отношения “Съвременно право” кн. 4 “Институционализмът – основи на съвременното право” – проф. Г. Бойчев. При това тълкуване може да се осъществи изоставяне на правната аргументация, поради развитие на обществените отношения. Така се достига до аргументиране на предложения за промяна в законодателството, които наричаме “де леге ференда”.

5. Функционален начин на тълкува не – съпоставка на правните норми с неправни (нравствени норми).