24. Право на съпротива

Нелегитимното управление винаги е достатъчно основание за съпротива. Но дали има право на съпротива, има ли то политическо или юридическо основание, какви са формите на съпротива, коя от тези форми е гражданско неподчинение.
Правото на съпротива произтича непосредствено от нелегитимните действия на управлението. Съпротивата е противопоставяне на конкретни нелегитимни действия или актове на държавния апарат.
Идеята за съпротива отразява една от връзките гражданин – държава. Гражданското неподчинение и съпротивата произтичат от свободата на личността, на социалната общност и на суверенитета на народа.
Съпротивата е форма на осъществяване на политическата свобода. То е своебразен вот на недоверие.
Нелегитимното управление винаги е противоправно, то е акт на нарушаване на Конституцията и законите. Съпротивата срещу нелегитимността е израз на суверенитета на народа.
Правото на съпротива е основно социално-политическо право от ранга на естествените права. То е едно от правата на гражданина.
Но това право не е конституционно установено, по начало не е позитивноправно признато. Но Конституцията гарантира пък народния суверенитет. А правото на съпротива е проявление на народния суверенитет. Освен това това право е заложено в преамбюла на Международната декларация за правата на човека. Следователно съвременната държава мълчаливо признава правото на съпротива срещу нелегитимното управление. Това обаче трябва да стане изрично, легално.
Правото на съпротива е самостоятелна и първична форма на защита на гражданите срещу нелегитимността на управлението. Съпротивата не изключва съдебната защита, но не е задължително да я следва. Съотношението между двете форми следва да се уреди тепърва от позитивното право.
Исторически са се оформили различни проявление на правото на съпротива. Такива бунта, революцията, стачките, демонстрациите и пр.
Интензивността и конкретността на проявлението на съпротивата зависят от два фактора:
степента на нелегитимност;
нивото на общественото правосъзнание.
Българското законодателство признава две форми на съпротива: демонстрации (събрания, митинги и манифестации) и стачки.
Гражданското неподчинение е специфична форма на проявление на правото на съпротива. То е границата между признатата и непозволената съпротива. То има за цел да блокира реда на управление на държавата и в последна сметка да наложи смяната на политическия субект на управление. То се осъществява без оръжие, затова не е бунт, метеж. То няма за цел да промени конституционно установеното обществено-политическо устройство на държавата, затова не е и революция.