22. Суверен и субект на властта

В съвременната държава отношението суверен – субект е включено като съдържание на “Обществения договор”, който е материализиран в конституцията. Конституцията е призвана да урежда отношенията между управлявани и управляващи. Тя трябва да обезпечи реална свобода на гражданите и ефективен техен контрол върху преходните титуляри на управлението, върху преходните субекти (партийни и персонални), които реализират властта, принадлежаща единствено на суверена.

По силата на обществения договор гражданите (суверенът) учредяват държавната власт и предоставят нейното реализиране на определени органи за да управляват. Субектът (органите на управление, държавната власт) осъществява властта в качеството си на представител на суверена. Държавният апарат следва управлява в интерес на народа. Суверенът си запазва винаги правото на контрол върху начините и целите, съобразно които се осъществява държавната власт.

Представителният характер на субекта по отношение на суверена поставя въпроса за границите на представителната власт, на управлението. Пи силата на Обществения договор са установени две граници: темпорална и материална.

Темпоралната граница е установена със срока на мандата на управленските органи. Така изборите се явяват форма на контрол.

Материалната граница е по-важна, тя е водеща. Тя се проектира върху съответствието между управленската дейност и интересите на суверена. Това съответствие е единствения реален критерий за цялостна оценка на суверена спрямо субекта. Съобразно този критерии са възможни на практика два вида управление:
легитимно – когато се управлява в полза на суверена;
нелегитимно – когато се управлява против интересите на гражданите и обществото като цяло.

Легитимността на управлението не е производна от мандата. По време на мандата гражданите не се лишават от своята власт, от своя контрол върху властта. Те не могат да бъдат безправни, абсолютно подчинени, тъй като това противоречи на Обществения договор и на конституцията.

Гражданското подчинение не е едностранно и безусловно. Целта на държавната власт е чрез управлението да запази правата на гражданите. Ако това става, то следва гражданско подчинение. Ако това не става, то реакцията е гражданско неподчинение. Нелегитимното управление е основание за упражняване на правото на съпротива на гражданите.