1. Нематериални блага. Примери. Ценност и правна релевантност. Характерни черти и юридическа квалификация.

1. Нематериални блага. Правото на интелектуалната собственост има за обект на закрила нематериални блага. Правото не е самоцелно - нещо трябва да е оценено като благо, за да получи защита от правото.
1.1. Блага, нематериални блага.
1) Блага са тези обекти на правото, които са преценени като ценност и поради това са защитени.
2) Нематериални блага (М. Павлова, “ГП - обща част”): идеи или завършени творчески произведения, или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материални или духовни потребности, поради което имат стойност.
1.2. Материалните блага са защитени от вещното, облигационното, наследственото право. След индустриалната революция се оказва, че има и нематериални блага, които се нуждаят от защита – за ценни започват да се възприемат и различни идеи, решения и интелектуални произведения.
2. Характерни черти на нематериалните блага:
1) Идеални. Нематериалните блага са идеални (не материални), т.е. не се интересуваме от веществения им характер, защото те са по-скоро идеи, мисловни решения, продукт на съзнанието.
2) Въплътени са в материални носители. В наше време обаче дори и материалните носители се дематериализират, за да изпъкне мисълта (напр. дигиталното разпространяване на информация), тенденция за минимализиране на материалните носители.
3) Възможност на материалните носители да се възпроизвеждат - една идея да бъде въплътена в много носители. Именно тази възможност води до индустриалната революция. По същия начин и авторското право възниква при въвеждане на книгопечатането в Европа (преди това има само възможност произведението да носи името на автора - не е същинско авторско право, може да се възприеме като защита на личността). Това обаче не е юридически критерий – в някои случаи има авторско право без тази възможност (напр. при произведенията на изобразителното изкуство, където оригиналът е само един). Днес в някои случаи възпроизводството е възможно и в домашни условия.
4) Не са физически унищожими. Нематериалните блага не са физически унищожими (унищожава се материалният носител), нито се амортизират. Това също не е абсолютен критерий, защото е възможно всички копия да се унищожат или при “визуалното” изкуство да се унищожи единственият оригинал. Технологиите от друга страна остаряват морално, но пък при търговските марки, колкото са по стари, толкова са по-ценни (но марката съществува с продукта, а не сама за себе си). Относно произведенията на литературата, науката и изкуството не може да се даде еднозначен отговор - въпросът е дали може да се говори за морално остаряване; може да има обаче промяна на оценката.
5) Имат икономически аспект - нематериалните блага добавят стойност. Според А. Смит трудът на музиканта е непроизводителен. Маркс също не оценява добавянето на стойност - само трудът добавя стойност. Нематериалните блага не добавят стойност – това е един постулат, който днес се оказва неверен. Не само трудът добавя стойност, но и нематериалните блага, като търговските марки, патент например. В наше време тази добавена стойност е значителна.
6) Убиквитет. Нематериалните блага притежават качеството убиквитет, т.е. те нямат точно определено място в пространството. Всички тези блага поради идеалния си характер нямат точно определени координати. Обектите (нематериални блага) не признават държавни граници, но обикновено законите, защитаващи правата върху тях, са национални и действат на територията на една държава. Търговските марки например се регистрират в една или най-много в няколко страни, но не и в целия свят.
3. Нематериалните блага са обект на правоотношения, след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели (обект на правоотношения могат да бъдат и нематериални блага, които не се ползват с правна закрила като ноу-хау - фактически монопол върху производствен опит, тайни на производството и техническа информация).
1) Правата върху нематериалните блага - интелектуална собственост, са неимуществени, както и имуществени.
2) Правата върху тези обекти са изключителни: 1) само притежателят им може да извършва определените действия; в същата държава друго такова право върху същия обект не може да съществува; 2) на всички други правни субекти е забранено да извършват определени действия.