1. Предмет на Общото учение за държавата

1) Теоритично държавознание
Човешката дейност е два вида:
- приложна;
- познавателна: (житейска, научна, художествена, религиозна, паранормални познания).

Нивата на осмисляне на действителността са две:
- емпирично (непосредствено възприятие, опит, без да се достига до същността на явленията и процесите - познание за повърхността);
- теоритично (навлиза по-дълбоко, обяснява същността).

Съвкупността от теоритични знания, които са систематизирани е науката като форма на обществено съзнание.

Обектите на научното познание са двата вида обективна реалност:
- природна;
- обществена.
Държавата е обществено и социално явление - правните науки за държавата имат за свой обект социалната (обществена) реалност. Тя се изучава от общотеоритичните и отрасловите правни науки, ето защо ОУД е теоритична правна наука.

2) Предмет на държавознанието
В рамките на обекта всяка наука си има свой предмет - част от обекта и включва явления и процеси, изучаващи се от една наука.
Организираността на отделно явно явление като проявление на конкретна форма на движение.
Явлението е:
- организирана даденост - то е самоорганизирано само по себе си;
- организираща даденост - то се проявява и като организиращ фактор.
Държавознанието изучава най-общите закономерности на държавата като организирано социално явление. Съвременното теоритично държавознание се представя от научната дисциплина Общо учение за държавата - същността на държавата като явление, възникването и развитието на държавата като социална даденост, начините на нейното проявление и формите й на съществуване.

3) Общото учение за държавата като научна дисциплина
Учението и теорията са две форми на теоритично познание, които се различават:
- учение - обхваща обекта в неговата цялост; широка степен на обощеност;
- теория - разглежда отделна страна на явлението.
Учението представлява съвкупност от теории, обединени около един център.
Наименованието "Общо учение за държавата" се възприема в началото на XIX в. в Германия. Немският учен Георг Йелинек обособява ОУД като теоритична част от държавознанието и го отделя от "особените" (тези, които имат за предмет изучаването на отделни държавни институции) учения за държавата.