17. Формиране на националната общност и държава

Следващото стъпало в историческия прогрес на етническата общност е нацията. Създаването й е резултат от развитието на народността. То е процес, който протича по две линии: етническа и социална. Те съвпадат във времето, взаимно си влияят, но не се припокриват. Всяка от двете страни претърпява свое развитие. Нацията не е просто икономическа, социална или етническа общност.

Определящ фактор за прехода на народа в нация е стопанското развитие на общността. Връзката между икономиката и формирането на нацията се проявява многообразно. Класически пример е формирането на западноевропейските нации.

През ХІІІ – ХІV век в Западна Европа се въвежда комутацията – замяна на продуктовата и трудова рента с парична. Паричната рента предполага свобода на селяните в стопанската дейност за да спечелят сами необходимите средства и да заплатят необходимата издръжка на феодала. Поради феодалите започват да освобождават крепостните селяни от крепостна зависимост.

В този период силно развитие получават и градовете като занаятчийски и търговски центрове.

С развитието на градовете се формира и социалната група на градското население. То се занимава преимуществено с търговия и занаятчийство и след ХІV век натрупва значително материално състояние. По своята социална функция жителите на градовете са също производители, но притежават лична и стопанска свобода, а също така притежават и капитали.

Важна роля изиграват географските открития, които поставят пред Стария свят задачата за създаване на масово промишлено производство за задоволяване нуждите на формиращия се световен пазар и за използване богатите ресурси на колониите. Решаването на тази задача води до разширяване на пазарните отношения.

Градските общини от оперативна база на пазара се трансформират в елементи на държавната територия. Започва процес на национализация на градското стопанство.

На фона на това икономическо развитие през Късното Средновековие настъпват съответни промени и в етническата общност.

Развитието на обмена въвежда и налага трайни контакти между различните области в рамките на територията на страната. Става възможна размяната на информация, общуването между хората от различни краища. Укрепва съзнанието за съпричастност към едно общо етническо цяло, изгражда се националната култура.

Развитието на градовете и нуждите на практиката налагат разширяване кръга на образованите хора. Образованието престава да бъде привилегия за духовния елит.

В Древността и в Ранното Средновековие идеологическото поддържане на социалното разделение се осъществява и чрез “затваряне” на знанието в елитния кръг на духовенството и управниците. Не случайно църковният език се е отличавал от народния. Широко се е използувал латинския език. Писмеността е била недостъпна. Затова Реформацията започва с преводите на Библията на народен език от реформаторите-богослови.

Градската култура чрез писмеността и образованието налага образования човек, който е независим от религиозното обяснение на света. Той е свободен от схоластичните конструкции на богословието и чрез науката опознава света за да го подчини на своите цели. Образованието дава нов поглед върху света – той е еднороден и познаваем. Отхвърлянето през ХVІ век на латинския език като универсален език на духовния живот и въвеждането на писменост за местния език, ускорява разрушаването на политическото, културното, а по-късно и на верското единство на Западна Европа. Писмеността става фактор за изграждане на национална култура. Тя обединява общността.

Постепенно се въвежда и официалния език, който се издига над местните диалекти. Той унифицира контактите между различните териториални общности.

Средновековният свят на Запад е свят на вярата. Общата религия обединява. Християнският дълг и братство получават нови измерения в рамките на общността. Формира се нагласата за обща историческа съдба, появяват се първите национални герои.

Чувството за единство, взаимопомощ, солидарност формират нормите на националните отношения. По принцип те са еднакви, но се конкретизират до отделната общност. Създава се нова вътрешна нормативност, нови обичайни и етични норми, обединени около принципа за “братство” между сънародниците.

В резултат на всички тези фактори протича обединителният процес, който превръща народа в нация. Тя е по-висша етнокултурна общност. Това е неполитическа, дополитическа общност, която за да се запази трябва да се организира адекватно в национална държава.

Формирането на нацията се извършва на основата на градското съсловие и първоначално тя се представя от него. Тогава се формират национален пазар и национално стопанство. Градското съсловие е предвестник на гражданското общество. Неговите политически искания намират отговор в абсолютната монархия. Преходът от съсловна към абсолютна монархия е явен белег за наличието на нация.

В политически план абсолютната монархия ликвидира самостоятелността на феодалите. Организираната от аристокрацията войска се заменя от редовна армия, феодалите стават офицери от кралската армия или кралски чиновници.

В стопански план абсолютната монархия се превръща в данъчна държава, чието ядро е финансовата администрация. Променя се характера на служебната зависимост между производители и управляващи. Тя не се основава на териториалната зависимост помежду им, а на политическата им обвързаност с монарха. Селяните вече са поданици на монарха.

Необходимостта от парични средства за издръжка на кралската администрация мотивира владетелите към намеса в стопанския живот и подкрепа за развитието на националния капитал. Доказателство за това е доктрината на меркантилизма в Западна Европа през ХVІ – ХVІІ век. Тя е насочена към обогатяване на страната, към търсене на пътища за получаване и натрупване на богатства чрез външна търговска експанзия, ограничаване на вноса, високи вносни мита, забрана за износ на пари, злато и сребро, административна намеса в стопанската дейност. Стимулира се домашното промишлено производство. В края на ХVІІ век външната търговия се приема като източник на богатство, тъй като създава работна заетост на местното население. Приходите от производство са по-големи и по сигурни от търговските, затова кралете подкрепят с административни мерки развитието на капиталистическото производство. Съсловните корпоративни привилегии се заменят от лични производствени привилегии спрямо лица, които развиват или откриват ново производство.

Със своята икономическа политика абсолютната монархия утвърждава формиращата се нация и подготвя идването на националната държава. Разширяването и утвърждаването на капиталистическото производство благоприятства прехода на градското общество в гражданско общество.

Нацията става културно и стопанско обединена общност.

Но съсловията, социалната структура, се запазват. Достъп до управлението продължава да има само аристокрацията. Създава се административен апарат, който реализира абсолютната власт на монарха.