15. Същност на патента. Срок на действие. Обхват на правната закрила от патента. Прекратяване действието на патента.

1. Същност на патента. Чл. 12 от ЗП, казва какво е патент: (1) Правната закрила на изобретението се предоставя с патент. (2) Патентът удостоверява наличието на патентоспособно изобретение, приоритета, авторството и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението. В ал. 1 патентът “предоставя”, а в ал. 2 “удостоверява”. Без патент изобретението не може да се закриля юридически, може само да се държи в тайна. От друга страна обаче се казва, че патентът “удостоверява”. Това води до спор за действието на патента - конститутивно или удостоверително. Днес изглежда въпросът да е исторически (тъй като навремето монархът е “давал” патент). До 1993 г. у нас се е издавало авторско свидетелство, което само е признавало авторството, но не и някакви икономически права – възнаграждение се е давало само ако изобретението бъде внедрено. Ал. 1 идва ни каже, че такова положение вече няма. Според Емил Марков патентът има удостоверитерно действие. М. Павлова поддържа същото становище: закрилата се основава на факта на авторство, а участието на държавния орган, който издава патента, е предназначено да провери дали са налице предпоставките за правна закрила. Патентът има удостоверително действие в няколко насоки:
1) Удостоверяване на наличието на патентоспособно изобретение. Има изобретение, което е патентноспособно, освен това е преминало през някаква държавна експертиза, която не е могла да обори патентоспособността (това дава по-голяма степен на сигурност) - потвърждава патентоспособността по авторитетен начин.
2) Удостоверява авторството. Авторството не може да се учреди от Патентното ведомство. Авторството възниква със създаване на изобретението. За изобретател да се смята авторът на изобретението - авторството (лично право) не се учредява с патента. Личните права не се учредяват (това се отнася е за всички права, произтичащи от конвенции и т.н.).
До издаване на патента не е сигурно дали създаденото решение е изобретение, затова се казва, че решението за издаване стабилизира правото на авторство. Това обаче не означава конститутивно действие. При действието на стария закон с ТППВС се приема, че само фактът на авторство има правопораждащо действие спрямо това право - затова и установителен иск може да се предяви и преди решението за правна закрила, тъй като правото на авторство може да бъде нарушено в един по-ранен момент.
3) Удостоверяване на приоритета. Идеята е, че няма приоритет на изобретението, а на заявката. В САЩ патент се издава на първия изобретател – първият, който е имал идеята и е успял да я довърши в разумни срокове (дори не на първия, който завърши изобретението). В България първото заявяване е дата, т.е. не е нещо, което може да се учреди с патент (от значение е първата заявка - тя се разглежда, а се отхвърлят заявките със следващи дати). Удостоверява се приоритетът на искането от деня на постъпването му в ПВ или при конвенционния приоритет от деня на подаване на първото искане в друго ПВ за същото изобретение.
4) Удостоверяване на изключителното право на патентопритежателя. Поставя се въпросът дали самото изключително право на патентопритежателя (да експлоатира изобретението) не се учредява чрез патента. Това изключително право трае 20 години от подаването на заявката – патентът ще бъде издаден след време, но правото съществува от датата на заявката, т.е. патентът не учредява и това право. Друг е въпросът, че единственият начин да се удостовери изобретението е патентът.
Според М. Павлова решението за издаване на патент има действието на условие, при наличието на което другите два елемента от фактическия състав (авторство и подаване на заявка) пораждат изключителното право на използване и разпореждане с изобретението; само в този смисъл може да се говори за конститутивно действие.
2. Патентите се издават от Патентното ведомство, което е орган на изпълнителната власт. Всяка държава по Конвенциите е задължена да създаде такъв орган.
2.1. Органите на изпълнителната власт издават административни актове (волеизявление на държавен орган).
1) Трябва да се види какъв точно акт е патентът (нормативен, индивидуален, общ ненормативен). Патентът не е общ ненормативен, нито нормативен административен акт, а е индивидуален, доколкото се издава по една конкретна заявка за едно лице за защита на едно изобретение.
Актът се издава след сезиране (характерно за облагоприятстващите административни актове). Формален административен акт - издава се при спазване на определено административно производство.
2) Как се издава административния акт - при обвързана компетентност или при оперативна самостоятелност. При издаването на патента няма преценка на Патентното ведомство (затова и Емил Марков е склонен да приеме удостоверителното действие на патента) – не могат да се измислят нови критерии за патентоспособност или да се пренебрегне някой от съществуващите.
3) Административните актове, които се издават, могат да бъдат в резултат на спорни (има правен спор) или безспорни (само между заявителя и административния орган) производства. Патентът е резултат от безспорно производство. В патентното производство могат да се правят възражения и от други лица, които обаче не се конституират като страни.
4) Стабилен административен акт. Силата на пресъдено нещо означава, че между същите страни за същото нещо спор не може да се води, следователно патентът няма сила на пресъдено нещо (няма спор). Сила на пресъдено нещо означава непререшаемост на въпроса, стабилност е нещо друго – има процедура на атакуване, но самият административен акт е стабилен (не може да се промени/измени просто така - само по установения ред за обжалване).
2.2. Какъв орган издава патента – едноличен или колективен. Спорно е какво представлява експертът (групата от експерти) - дали е точно държавен служител или има характеристиките на съдия (безпристрастност). Патентът се подписва от директора на Патентното ведомство и затова може да се приеме, че се издава от едноличен орган (има обаче много лица, които са работили по него). Патентът се издава на съответното място - това място е от значение при атакуване на волеизявлението.
3. Срок на действие. Чл. 16: Срокът на действие на патента е двадесет години от датата на подаване на заявката.
4. Обхват на правната закрила от патента - как се определя от самия патент обхватът на тази закрила. Два вида нарушения: сляпо (грубо) копиране; много наподобява, но не е оригиналът. Ако има продукт, защитава се самият продукт - това, което е патентовано като изобретение (тогава грубото копиране ще бъде нарушение). Ако обектът само наподобява, тогава се поставя въпросът докъде е защитата; опира се до претенциите. Химическите вещества не са получавали първоначално патент, защото се е приемало, че те съществуват обективно в природата - смесват се някои известни вещества и се получава трето; всъщност се иска патент за полезните им качества; издава се патент само за нови методи за получаване на химически вещества.
4.1. В българския ЗП има противоречие.
1) Чл. 38: Претенцията (претенциите) трябва да определя предмета, за който се иска закрила, да бъде ясна и точна и да се основава на описанието. Претенциите определят предмета, за който се иска закрила (не толкова параметрите на закрила, а същността на изобретението, за да може да се определи предметът). Дава се същността на изобретението. Този подход е характерен за континентална Европа - набелязват се знаците, които са най-характерни за изобретението. Тези знаци са разгласени и те са претенциите. Пределите на правата се определят от претенциите. По-скоро се акцентира на стабилността на патента от гледна точка на възможността да бъде атакуван. В Англия претенциите са оградата (ограждаме част от изобретението, за да не могат другите да я откраднат).
2) Чл. 17, ал. 1, изр. 1: Обхватът на правната закрила се определя от претенциите. Претенциите определят пределите на правната закрила.
4.2. Чл. 17 - обхват на правната закрила.
4.2.1. Пределите на правната закрила се определят от претенциите. Чл. 17, ал. 1: Обхватът на правната закрила се определя от претенциите. Описанието и чертежите служат за тълкуване на претенциите. Границите и пределите на правната закрила се определят от претенциите. Вече има нова задача (преди да се отбележи със знаци кое е новото - същността чрез знаци - чл. 38). Следователно трябва да има компромис при писането на претенциите.
1) Претенциите се тълкуват с помощта на описанието и чертежите по искането (чл. 17, ал. 1, изр. 2).
2) Чл. 17, ал. 5: Рефератът не се взема предвид при определяне обхвата на правна закрила, предоставен от патента. Рефератът не се съобразява при изясняване на смисъла на претенциите.
3) Чл. 17, ал. 3: При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност. Ограничения на претенциите могат да се правят в процеса на експертизата или при иск за обявяване на недействителност на патента.
4) Чл. 17, ал. 4: Тълкуването на претенциите не се ограничава от примерите за конкретно изпълнение, включени в описанието. Такива примери не дават основание за ограничаване на претенциите.
4.2.2. Еквиваленти. Чл. 17 определя, че закрилата е до претенциите. Допуска се обаче разширително тълкуване на оградата, която са претенциите. Теория на еквивалентите - в техниката редица неща могат взаимно да се заменят (процеси, предмети, вещества). Приема се, че патентът покрива еквивалентите на описаните детайли в заявката - чл. 17, ал. 2, изр. 1: Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Но има и допълнително условие - чл. 17, ал. 2: еквивалентът е определен чрез две изисквания. Признакът е еквивалентен на изразения в претенцията, когато:
1) Изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат. Според М. Павлова се стеснява кръгът на еквивалентите - след като функцията и резултатът са еднакви, не е необходимо и начинът на действие да е същият.
2) За специалист в областта е очевидно, че към датата на приоритета резултатът, постиган от признака, изразен в претенциите, може да бъде достигнат чрез еквивалентния признак. Съществува спор за неочевидност - в чл. 17, ал. 2 не е казано изрично, но излиза същият признак, т. е. смятаме по чл. 8, ал. 2. Пак се стига до думата “очевидно”; щом не е описано конкретно за дадено вещество, отговаря на описанието “ново”. Специалист към приоритетната дата - защото той трябва да се запознае със съдържанието на техниката към тази дата. Не е казано изрично дали обхваща и неочевидните заявки за патент (т.е. само по чл. 8, ал. 2); за преценяване на очевидност - не се включват заявките (когато е новост, заявките са част от съдържанието на техниката).
Еквивалентите са два вида: гладки (чл. 17, ал. 2 - функциите им са взаимно заменяеми) и грапави (изисква се нещо допълнително - могат да бъдат патентоспособни, не се обхващат и защитават от първоначалната претенция).
4.2.3. Ново приложение. Използват се известни технически средства, за ефект, който до този момент те не са предизвиквали (лекарство като катализатор в химическа реакция).
1) Когато става въпрос за устройство, то обикновено има една цел (предназначение) и за него не се говори (традиционна употреба).
2) Веществата имат многостранна приложимост. Ако някой изнамери ново приложение, също би трябвало да има ново право на патент (стига методът му за производство да не е патентован от първия патентопритежател).
4.2.4. Обхватът включва и още един въпрос - втори медицински идентификации. Едно лекарство може да лекува две болести - тогава (особено ако имаме метод за приложение) може ли да се издаде втори патент. Вторият, който е открил нов начин за използване на едно лекарство, може да го патентова (патентова се новият метод, а не самото вещество).
5. Прекратяване на действието на патента - чл. 26:
1) Изтичане на срока - 20 г. за изобретението (10 г. за полезния модел) от деня на подаване на заявката.
2) Отказ на патентопритежателя. Трябва да се подаде писмено заявление до ПВ, прекратяването настъпва от получаване на заявлението в ПВ. Отказът се отбелязва в регистъра, прави се публикация в бюлетина на ПВ. При отказ на съпритежател патентът действа за останалите.
3) Неплащане на таксите за поддържане в 6-месечен срок от края на патентната година (начало на патентната година е датата на подаване на заявката - чл. 33, ал. 1). Вписва се, прави се публикация в бюлетина на ПВ. Патентът може да се възстанови, ако в 6-месечен срок от изтичане на посочения срок се плати такса за възстановяване.
Чл. 26 урежда и въпроса за недействителност на патента. Обявяването на недействителността води до пълно или частично отпадане на правната закрила с обратна сила. (виж М. Павлова, стр. 144-146)