14. Полезен модел. Същност. Обекти, които не се закрилят като полезни модели. Съпоставка с изобретението и промишления дизайн.

1. Общи положения. Този въпрос е важен за индустрията, вълнува най-вече дребните и средните предприемачи. Този обект на закрила е въведен в Европа, Азия (най-вече Китай) и др.; в България от 1993 г. (една от първите, които го въвеждат). Наименованието не е много сполучливо (неуспешен превод от немски Gebrauchmuster), по-популярно е “малък модел”.
1.1. Това е втори ред на закрила в индустрията след силната закрила на патентите; говори се вече и за трети пояс на закрила - закрила на самия процес на иновацията.
1.2. Тази закрила е установена във всички страни на континентална Европа без Люксембург; отсъства във Великобритания и САЩ (в САЩ се говори за създаването й).
1.3. Правната закрила на полезните модели се е наложила поради строгите изисквания за патентоспособност спрямо изобретението. За полезните модели има по-леки изисквания спрямо степента на техническо творчество и по-краткия срок на закрила.
Същност: кое благо закриля, каква е разликата с другите патенти в областта на патентоспособността и процедурата.
2 Обект на закрила.
2.1. Има едно благо - полезен модел, което отново не се обяснява (подобно на изобретение), а пак се скача направо на закрилата: закриля се полезен модел, който е нов и промишлено приложим.
2.2. Сравнителноправен подход - има няколко поколения полезни модели:
1) Става въпрос за технически решения, конструктивни подобрения, но първоначално само преносими/портативни изделия. Не се обхващат процесите, тъй като не са продукти, не се включват също и веществата. Първо полезни модели са само някакви изделия и технически решения, поетапни усъвършенствания към тях.
2) Постепенно ограниченията отпадат. Новите законодателства (Германия) не съдържат подобни забрани: няма пречка и вещество да е полезен модел - някои хранителни вещества или козметика също могат да се регистрират като полезни модели. В Китай се премахват всички пречки - възможно е и процес да се патентова като полезен модел.
3. Критерии за патентоспособност.
3.1. Сравнителноправно:
1) Повечето законодателства изискват новост и промишлена приложимост.
2) Някои законодателства поставят като критерий и известно техническо усъвършенстване, без обаче да се стига до онзи скок, който е необходим за патентите (при патентите се изисква изобретателско равнище - неочевидност) - не се изисква качествен критерий, а само надминаване на техниката.
3) Испания стига по-нататък - поставя изискване за неочевидност.
4) Съществува проект за ЕС да не се издава патент за промишлен образец за цяла Европа, а за заявените страни - пакет, който може да служи за отделните страни-членки (да задоволява изискванията на различните системи), включени са и двете изисквания.
3.2. Критерии според ЗП. Чл. 73, ал. 1: Патенти се издават за полезни модели, които са нови и промишлено приложими. Законът изисква новост и промишлена приложимост. Законът препраща за новост и промишлена приложимост към чл. 8 и 10 - тълкуват се както при изобретенията.
1) Новост; съпоставка с изобретението. Критерият според чл. 8 е да не е част от състоянието на техниката - техническата същност на изобретението да не е разгласена по начин, който я прави достъпна за неограничен кръг лица. Новостта не е занижена: пак е световна и се отнася до всичко, което е разгласено. Законът казва “всичко”, но не и какво се включва в него. Според Е. Марков и в този случай това са технологии, правила - става въпрос за технически правила и в двата случая на закрила. В този смисъл полезният модел е изобретение; включително към изключенията се включва това, което не се счита за изобретение (няма технически характер или характер на инструкция или правило). Разликата е по-скоро в закрилата, която се дава - патентоспособността и ефектите от нея - и в двата случая се закрилят блага (изобретения), но по различен начин.
2) Промишлена приложимост.
3.3. По отношение на третия критерий - извлича се от чл. 73, ал. 2: Като полезни модели могат да бъдат защитени обекти с конструктивно-технически особености, отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части, материали и други с производствено или битово предназначение, които отговарят на изискванията по предходната алинея. Полезен модел не може да бъде нещо, което връща назад технологията. В обратен смисъл законодателят е доста двусмислен - говори за усъвършенстване, но не императивно, а диспозитивно (“могат да бъдат”). Във всички случаи става дума за усъвършенстване (дали ще е усъвършенстване, ще прецени пазарът, но все пак не трябва да бъде крачка назад) - усъвършенстване, но законът употребява “могат да бъдат”. Не е ясно дали усъвършенстването трябва да бъде постепенно. Полезният модел е правило, което посочва какви промени могат да се внесат в конструкцията или формата на известни изделия или материали, за да се постигне определен социален ефект (ускоряване на производството, опростяване и др.).
1) Усъвършенстване в конструкцията - включване на нови части, промяна на връзките и взаимодействието между частите и др.
2) Промяна във формата - да е свързана с предимства във функционирането, а не да е възприето поради естетически съображения.
3) Пространствено съчетаване на елементите, съпоставка с промишления дизайн. Двусмислие предизвиква “пространствено съчетаване на елементите” - съотношение с дизайна: при полезния модел решението е конструктивно и технологично, за дизайна е важна неговата оригиналност (външен вид, форма).
4. Ограничения - чл. 74: Патенти за полезни модели не се издават за методите, както и за обектите по чл. 6, ал. 2 и чл. 7.
1) Не са полезни модели тези, които не се считат за изобретения (по чл. 6, ал. 2 не са изобретения, следователно не могат да бъдат полезни модели): 1) открития, научни теории и идеи; 2) математически методи и формули; 3) резултати от художествено творчество; 4) планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност; 5) програми за електронноизчислителни машини; 6) представяне на информация.
2) Непатентоспособност има и при противоречие на добрите нрави, както и за растителни сортове и породи животни (чл. 7).
3) Не са патентоспособни процесите и методите (тогава трябва да се иска патент за изобретение).
Според М. Павлова като полезни модели не могат да бъдат технически правила за вещества, тъй като не отговарят на изискванията по чл. 73, ал. 2 (не може да се говори за конструктивно-технически особености).
5. Срок на закрила - чл. 76: Правната закрила на полезния модел се предоставя с патент, който има срок на действие десет години, считано от датата на подаване. Закрилата е 10 г. от подаване на заявката. Таксите (за заявяване и годишна за поддържане) са занижени (с около 1/2).
6. Режим на полезния модел, процедура на издаване.
6.1. Чл. 78 съдържа съответно препращане към изобретението: Режимът за изобретенията се прилага и за полезните модели, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
6.2. Въпросът е важи ли това за режима на патентите и за процедурата по издаване. Процедурата не е много облекчена - в повечето държави (Европа), не се прави експертиза, като това е лека закрила и може да се преодолее по съдебен път, в България е двусмислено - прави се експертиза на полезните модели по инерция. Поставя се въпросът дали може разгласяването на един полезен модел да опорочи новостта на едно изобретение (и обратното). Според Е. Марков е възможно, тъй като въпреки разликата в наименованията става дума за технологии. Предстои ратифицирането на Мюнхенската конвенция за издаване на европейски патенти - патентите за България ще се заявяват в Мюнхен (ще действа като отделен европейски патент за България, издава се от европейски административен орган), но ще се атакува пред българските съдилища; за Патентното ведомство ще останат само полезните модели.
*В common low патентът дава закрила и на дизайна (по-широко понятие).
7. Трансформация. Поставя се въпросът възможна ли е трансформация на заявката или на закрилата, ако вече е дадена. В европейските страни е допустима трансформацията на промишлен модел в изобретение. В България е допустима трансформация само в един случай: ЗП допуска превръщането на заявка (преди даване на патент) за патент на изобретение в заявка за патент на полезен модел. Би трябвало да може и обратното (както в Европа), но законът не го допуска. Договор за патентно коопериране - допускат се трансформации и в двете посоки между изобретение и полезен модел.