14. Типизация на държавата

Развитието е иманентна черта на всяко обществено явление. Прогресът на човечеството се проявява и в последователно сменящи се форми на организиран обществен живот. Историческото развитие на държавата е последователната прогресивна промяна на етносоциалният организъм, на неговата социална структура като отделно общество и на съответстващата нему властно-правна организираност.

Отделните конкретни държави имат огромно разнообразие от специфични особености. Налага се да има класификация по някакви общи критерии за да може да се отдели общото от единичното, закономерното от случайното. На тази основа чрез синтеза на общите черти се създава обобщен исторически образ на държавата – историческият тип държава.
Категорията “исторически тип държава” включва общите същностни черти, присъщи на всички държави на едно и също стъпало на историческото развитие. Така всяка отделна държава съществува като държава от определен тип, а историческото развитие на държавата е преход от един тип към друг тип.

Изграждането на историческата типизация на държавата е възприето в науката. Спори се само по кои критерии да се извършва тя. Според Йелинек такъв трябва да е историческата периодизация. Според Келзен и Арон такива трябва да са различни елементи от политическата организация.

Държавата е сложно социално явление с многопланова същност. Нейните отделни страни във всеки исторически период я характеризират различно и отчетливо. Затова можем да типизираме държавата и от гледна точка на съществуването й като етнос, и като властови ред, и като правов ред. Всички тези типизации са верни, но непълни, незавършени. Някои от тях са широко разпространени, като национална (и още племенен тип и народностен тип) държава, демократичен тип държава и т.н.
Признаците, определящи в действителност същността на държавата не са еднопорядкови. Те са съотносими помежду си като необходими, но са съподчинени.
Държавата е организация на определен тип общество. То съществува реално чрез своя етнически субстрат и чрез своя властно-правов ред. Неговият фундамент обаче е определен вид функционално-организационна структура, изградена и поддържана чрез определени отношения на зависимост между нейните елементи. Развитието на тази структура обуславя развитието на етническата общност и необходимата й организация. Властовият и правовият ред следват развитието на социалната структура и се променят за да бъдат адекватни на нея, за да й съответстват. Държавата е еманация на определена функционално-организационна структура. Начинът на структуриране на общността и формата на зависимост между групите, чрез която се поддържа социалната достатъчност, определя типа колективност, който следва да се приеме като обективна основа за историческата типизация на държавата. На тази база може да се обособят три исторически типа държави:
- кастова,
- съсловна и
- гражданска (буржоазна).