13. Непатентоспособност. Закрила на нови сортове растения (UPOV) и породи животни.

Непатентоспособност. Поставя се въпросът дали едно патентноспособно изобретение може да се изключи от закрила. Отговор на този въпрос дава чл. 7 от ЗП - изключване на три групи изобретения от патентоспособните обекти.
1. Нарушаване на добрите нрави и обществения ред. Чл. 7, т. 1, изр. 1: Патенти не се издават за изобретения, чиято публикация или използване биха нарушили обществения ред и добрите нрави. Какви са точно тези добри нрави – изр. 2: Hарушението не може да произтича само от факта, че използването на изобретението е забранено от законодателството. Едно нещо може да е поставено под особен (лицензионен) режим, но това само по себе си не е пречка пред патентоването му - не означава, че патент няма да се издаде, а се намира под забранителен/разрешителен режим. Нарушение на обществения ред и добрите нрави имаме, когато като че ли се скриват отрицателните качества на изобретението, а се твърди, че то има само положителен ефект (напр. противозачатъчните от първо поколение с много странични ефекти или двигатели, които замърсяват твърде много околната среда). По принцип става дума за изобретения, които са вредни или за екологията, или за хората (напр. ДДТ, за което дори е дадена Нобелова награда). Когато съществува вредност, въпреки полезността на изобретението патент няма да се издаде.
Според М. Павлова такива са изобретения, които позволяват фалшифициране на показания на водомери, позволяват произволно прекъсване на телефонни връзки и др.
2. Чл. 7, т. 2: Патенти не се издават за вещества, получени чрез вътрешноядрени превръщания, предназначени за военно използване. Това ограничение е наложено от обществения интерес, свързан с отбраната и сигурността на страната.
3. Чл. 7, т. 3: Патенти не се издават за сортове растения и породи животни, както и основно биологични методи за създаването им.
3.1. Непатентоспособност на сортове растения и породи животни. Става дума за това дали новите сортове растения или породи животни могат да се смятат за патентноспособни изобретения. На практика, освен че са живи същества, нищо друго не пречи да ги обявим за изобретения (има два вида патенти - за продукт и за метод). Законът е на друго мнение - след като ги забранява, значи иначе биха били патентоспособни. В САЩ се издават патенти за сортове, така е било и у нас до 1993 г. Поради привързаността ни към европейското правно семейство ние изключваме тази възможност с последния ЗП.
3.2. Закрила на сортове растения и породи животни. Сортовете растения и породите животни са изключени от кръга на обектите на закрила по ЗП. Съществува обаче Конвенция за закрила на растителните сортове, въз основа на която е създаден и UPOV – Съюз за закрила на растителните сортове, на който е член и България. Така се създава един нов обект на закрила, който не е точно интелектуална собственост, но е нещо много сходно. Не случайно седалището на този съюз е в сградата на организацията за защита на интелектуалната собственост и председателят на тази организация осъществява и лична уния при управлението му. В България е приет Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни. Поставя се въпросът какво означава “биологични методи” (чл. 7, т. 3 ЗП) – става дума за традиционни селекционерски способи, при които се подражава на природните процеси, на еволюцията (макар и много ускорени, процесите са известни). Получават се такива странни сортове като пинчера, който е непатентоспособен, а се закриля със сертификат за порода животно. Нашият закон предвижда други способи за закрила на тези обекти, а не патент. Критериите за закрила са посочени в чл. 7 на ЗЗНСРПЖ и са новост, различимост, хомогенност, стабилност (материални критерии) и сортът да има сортово наименование, което да се свързва с неговото генетично обозначение (формален критерий).
1) Новост. “Новост” има различно значение от това при патентите: до подаване на заявката за сертификат за закрила не трябва да е предлаган за продажба размножителен материал от този сорт (а не да не е разгласен сортът).
2) Различимост. Сортът не трябва да е твърде сходен с друг съществуващ сорт.
3) Хомогенност. При възпроизвеждането да се получават един клас растения или живи същества (да няма различия).
4) Стабилност. Да се запазят и в следващото поколение качествата, с които сортът е бил защитен (белезите да се запазят без промяна).
5) Името трябва да не повтаря друго име, да не нарушава търговска марка, а и да дава следи за биологичния род или вид. С регистрацията на това име се получава ново право на име, изключително само за този сорт.
Закрилата става със сертификат, а не с патент, но процедурата е доста сходна. Правата, които произлизат от сертификата, са различни от тези на патентопритежателя. Става дума за права само върху първата партида размножителен материал – след като се закупи, вече може да се произвежда свободно (купилият семена може да отгледа реколта или сам да произведе семена, но няма да е в нярушение). Правата от сертификата се продават, а не се сключва лицензионен договор. Признати са някои авторски права на самите селекционери (авторските права не се прехвърлят - лични права). От 1993 до 1996 г. поради липсата на закон нашите селекционери са без всякаква защита.
3.3. Чл. 7, т. 3, изр. 2: Това правило не се разпростира върху микробиологичните методи и върху продуктите, получени чрез тях. Тук става дума за щамове на микроорганизми – и методите, и продуктите, получени от тях, са патентоспособни на общо основание. Проблемът тук е относно генетично манипулираните продукти, които не са селекционерски, а по-скоро инженерски. При тях има патентноспособен продукт и метод. В тази област има множество продукти. ВС на САЩ признава за първи път патентноспособността на микроорганизми, които ядат нефт. В Германия обаче е отказан патент за т. нар. “червен гълъб”, защото той не се е осъществявал всеки път.