12. Изобретателско равнище (неочевидност).

1. Изобретателско равнище. Дълго време такъв критерий не е съществувал и патентното право е функционирало добре. Подобен критерий днес има във всички страни с цел да се оцени самият принос на изобретението, техническата мисъл.
1.1. Критерият се нарича още “неочевидност” или “inventive step”, на немски – изобретателски ръст, а на френски – изобретателска активност.
1.2. В един момент се е създало положението, че са съществували множество недействащи патенти – новото приложение е било малко, новото е било толкова малко, че на практика е било ясно на всички вещи в областта (напр. патент за шестоъгълен молив, а до тогава съществували само кръгли, или за молив с гумичка). Проблемът е възникнал във връзка с един патент на звънче за врата, направено от керамика, а не от метал както до тогава - американското патентно ведомство отказва да издаде патент. ВС на САЩ за първи път в този случай казва, че трябва да има неочевидност – non obviousness: “количеството вложена енергия и усилия не може да имат значение”.
1.3. Във връзка с този критерий изобретението се характеризира като ново стъпало в техническото развитие. Този признак се отнася до качествената характеристика на изобретението - въз основа на него патентоспособното изобретение оснава най-висшата степен на научно-техническо постижение.
2. Чл. 9: Изобретението има изобретателско равнище, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, ал. 2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата.
2.1. За кого трябва да не е очевидно – нашият закон казва “специалист в областта”, което нищо не означава. Още от самото начало на въвеждането на този принцип (според ВС на САЩ, възприето и в международните конвенции) постановката е била “skilled in the art”, което означава “сръчния майстор” – този, който добре върши многократно репетирана работа. В практиката и литературата (Е. Марков, Договорът за патентно коопериране) съдържанието на понятието “специалист в областта” се изяснява като добър специалист в съответната област на техниката, който има необходимите знания и отлично умее да прилага известните технически средства. Този специалист трябва да не може да изведе изобретението от състоянието на техниката към момента.
Мащабът “специалист в областта” е въведен с цел изобретателското равнище да се преценява като обективен признак.
2.2. Как се извършва преценката в Патентното ведомство. На практика има подкритерии, които не са законови, но водят до правилни изводи за новостта. От една страна тези критерий са технически, а от друга търговски (напр. трайна незадоволеност на пазара). Техническите критерии трябва да са водещи. Тези субкритерии са само указания, но решаващ е моментът за техническата характеристика.
М. Павлова посочва конкретни указания, които да помогнат за вярното преценяване на изобретателското равнище (преодоляване на трудности, задоволяване на продължително съществуващи потребности, технически прогрес или стопански успех на изобретението - опростяване или поевтиняване на производството и др., нов и неочакван резултат и др.), както и такива, които са индикации за липса на изобретателско равнище (използване на еквиваленти или сбор от известни елементи и др.).
2.3. Изобретателското равнище се преценява към момента на заявяване или към приоритетната дата.
3. Състояние на техниката.
3.1. Състояние на техниката - патенти и заявки (отнася се и към въпрос N13). Има един силно догматичен въпрос – дали в състоянието на техниката трябва да се включат висящите заявки за патенти и самите патенти – чл. 8, ал. 3: Състоянието на техниката включва и съдържанието на заявки за патент, така както са подадени и с дата на подаване, съответно с приоритет, по-ранни от датата съгласно ал. 2, ако впоследствие бъдат публикувани.
3.1.1. Патентите безспорно са част от състоянието на техниката (те имат подробно описание, така че да могат да се осъществят).
3.1.2. Заявките за патенти не са общодостъпни поне до 18 месеца след подаването им (не са разгласени по общодостъпен начин) и не следва да са част от състоянието на техниката. Според ал. 3 състоянието на техниката ги включва и тях. Това е така за удобство. Има два подхода в тази насока:
1) Prior-claim-approach – подход на първата генерация патентни закони (на нашия до 1993 г.) Това е подходът на първата претенция. Отказва се патент на втория заявител, защото не е с първа претенция. Трудно е обаче първо да се проверява новостта, а после и висящите заявки.
2) Wide-claim-approach. Дори заявките са част от състоянието на техниката и втората заявка се явява с опорочена новост. Висящите заявки се включват в състоянието на техниката изначално (би имало и предимство на първата заявка, но така е по-удобно).
3.2. Състояние на техниката по отношение на неочевидност. Отново се изхожда от световното състояние на техниката.
1) Има разлика между състоянието на техниката по отношение на новостта (чл. 8) и неочевидността (чл. 9) - за новостта е от значение всичко, докато за неочевидността се разглежда състоянието на техниката без висящите заявки (чл. 9 препраща само към чл. 8, ал. 2, не и към чл. 8, ал. 3). Това не е случайно, защото за новостта заявките са важни, но те не могат да се знаят от “сръчните техници”.
2) М. Павлова извежда разлика в смисъла на понятието в случая на новост и в случая на неочевидност. При новостта изобретението се сравнява с разгласените технически идеи, за да се види дали не се покрива в съществените си белези с някоя от тях. При изобретателското равнище техниката се схваща като синтез на известните технически идеи и се преценява дали от спойката им дали не може да се изведе по очевиден за добрия специалист начин изобретението.
Този критерий е критикуван заради опасността от субективно отношение във вреда на изобретателя (след създаването си нещата изглеждат много по-лесни).