12. Омбудсман.

В своята дейност Омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията, законите и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, като се ръководи от личната си съвест и морал. Омбудсманът осъществява дейността си въз основа на правилник за организацията и дейността му. Правилникът се изготвя от омбудсмана, одобрява се с решение от Народното събрание и се обнародва в "Държавен вестник".Омбудсманът има препоръчителна компетентност няма властнически правомощия ,той е посредник между държавните институции и гражданите, който следи за спазването на правата на гражданите. Омбудсманът може да реагира ,когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Дейността на омбудсмана е публична. Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него. Омбудсманът се избира от Народното събрание за срок 5 години и може да бъде преизбиран на същата длъжност само за още един мандат. Омбудсманът встъпва в длъжност след полагане на следната клетва пред Народното събрание. Условия за несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или синдикална организация. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да извършват търговска дейност. Омбудсманът се ползва с имунитета на народен представител. Омбудсманът получава месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги;2. прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;3. отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три месеца;4. отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи, техните администрации и лицата по т. 1;5. посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;6. прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите;7. уведомява органите по чл. 150 от Конституцията, за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или обявяване на противоконституционност на закона;8. уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер. Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите. на достъп до органите, техните администрации и лицата по чл. 2, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях; да иска и получава навременна, точна и пълна информация от органите, техните администрации. Омбудсманът няма право да огласява обстоятелства, станали му известни при изпълнение на неговите функции, които са държавна, служебна или търговска тайна или са от личен характер. Омбудсманът внася до 31 март всяка година ежегоден доклад за своята дейност в Народното събрание. По искане на Народното събрание или по своя инициатива омбудсманът изготвя доклади по отделни случаи от неговата практика. Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, подадени лично, по пощата или по друго традиционно средство за съобщение. Омбудсманът поддържа публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение. В регистъра се отбелязват и предприетите по всеки конкретен случай мерки и резултатът от тях. Който възпрепятства омбудсмана да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана до административните органи са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок и да уведомят омбудсмана за предприетите от тях мерки. Омбудсмана спира да се занима ,когато съдът започне да гледа съответния казус. В европейската общност също се избира Омбудсман. В някои български общини има местни омбудсмани , но тяхната функция не е уредена в закона за Омбудсмана. Идеята е стойностна , защото така прозрачността в работата на общинската администрация ще допринесе до повишаване доверието и диалога с гражданското общество , което само по този начин може да се превърне в сериозен фактор в правозащитната функция. Високият авторите, силното влияние ,добрият екип и личните и професионални качества на Омбудсмана ще го превърне в работеща правозащитна институция отговарящ в най-голяма степен на нуждите и очакванията на обществото. При изчерпването на всички вътрешно правни средства гражданите могат да се обърнат към наднационалните правозащитни институции. Съдът в Страсбург прилага по отношение на 46 европейски страни Конвенцията за защита правата на човека. Съдът в Люксембург следи за спазване на общностното право. Произнася се за законосъобразност на всички актове издавани от институциите на Европейския съюз. Съдът може да тълкува първичното право на Европейският съюз не разглежда наказателни дела ,но може до разгледа индивидуална жалба съдът може да присъди обезщетение за вреди нанесени от административни чиновници. В рамките на ЕС се прави опит да се създаде единна правна система ,която да важи за всички членки и да гарантира правата и интересите на гражданите на държавите членки. Така международната правна защита надгражда вътрешно правната защита и поставя човека в основата на ценностната скала на правото.