11. Патентноспособност. Промишлена приложимост и новост. Привилегия на новостта (гратисен период).

1. Патентноспособност. Това е възможността дадено изобретение да бъде закриляно с патент или дали предложеното от изобретателя притежава критериите, посочени в закона. Законът защитава само обектите, които покриват критериите - патенти се издават само за изобретения, които отговарят на предвидените в закона критерии. Тези критерии са кумулативни и са изчерпателно дадени в чл. 6, ал. 1: Патенти се издават за изобретения, които са нови, имат изобретателско равнище и са промишлено приложими. Патентното ведомство не може да добавя нови критерии.
2. Новост.
2.1. Критерият новост. В чл. 8, ал.1 се казва: Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката. Когато изобретението не е ново, казваме, че е с опорочена новост. Ново обаче може да означава много неща: може да е нещо, което е станало/направено сега или може дори нещо старо, за което едва сега разбираме. Законът казва какво е ново – изобретението не трябва да е част от състоянието на техниката. Това обаче поставя въпроса какво е състояние на техниката. По-рано се е казвало равнище на техниката, но така или иначе идва от state of art.
2.2. Състояние на техниката. Състоянието на техниката не е критерий - то е мащаб и за трите критерия. Ал. 2 на чл. 8 дава нещо като определение за състоянието на техниката: Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент. М. Павлова пояснява, че не всяка общодостъпна информация се отнася до състоянието на техниката, а само сведения, които се отнасят до изобретение. “Общодостъпно” и “разгласено” са ключовите понятия в това определение.
2.3. Новост. Ново е изобретението, което не е част от състоянието на техниката. Новостта се състои в това към момента на подаване на искането за патент техническата същност на изобретението да не е разгласена по начин, който я прави достъпна за неограничен кръг лица.
1) Разгласено. За патентното право е важно, да е било разгласено, а не да бъде разбрано. Какво означава разгласено – трябва да бъде така разгласено, че изобретението да може да бъде осъществено (да бъде повторено - напр. Coca Cola не е разгласена въобще, никой не знае как се прави). За да се опорочи новостта е необходимо и достатъчно да са разгласени съществените признаци на изобретението - новостта се опорочава от такова разгласяване на техническата същност на изобретението, което позволява то да бъде разбрано и приложено от специалист в дадена област, без да черпи други сведения за изобретението.
2) Общодостъпно означава разгласяването да е направено пред неопределен кръг лица. Не опорочават новостта разгласявания пред затворен кръг лица (напр. секретно прилагане).
3) Разгласяването може да стане по много начини. Писмено или устно описание означава разгласяване по абсолютно всякакъв начин – от публикации в списания до интернет, бази данни и др., устно разгласяване; включва се разгласяване чрез демонстрации (открито прилагане) и т.н.
а. Печатни публикации - излагане на техническата същност на изобретението в писмена, графическа или друга форма (патентни бюлетини, конкурсни работи и т.н.). Публикациите опорочават новостта от момента, когато станат общодостъпни - от датата на публикуването им или предоставянето им за информация или използване от публика; при литературните източници - от дадата на подписването им за печат. Ако са посочени само месец или година, за момент на разгласяване се приема последният ден от периода.
- Чуждестранните патенти (вкл. и по силата на международни конвенции) са разгласени от датата на публикуването.
- Подадените заявки пред чуждестранни патентни ведомства или пред ЕПВ, заявките по ДПК - от датата на публикуване.
- Заявките пред българското ПВ не се пубикуват, но са включени към източниците от момента на подаването им, но при условие, че впоследствие бъдат публикувани - чл. 8, ал. 3 ЗП. При това положение датата на разгласяване на българските патенти е датата на заявяване.
б. Различни форми на открито използване - внедряване в производството, открито използване и търговия с предмети, които разкриват достатъчно техническата същност на изобретението.
в. Излагане по всякакъв друг начин на същността на изобретението - експониране на мостри, открито излагане на същността на изобретението.
4) Абсолютна световна новост. По стария закон се искало да не се разпространява на национално ниво, днес се казва “където и да е по света”. Това е доста странна идея, с която нашият законодател се показва като твърде амбициозен. Нашето понятие се основава на абсолютното световно състояние на техниката или на абсолютната световна новост, докато повечето законодателства възприемат като критерий относителната световна новост или относителното световно състояние на техниката, т.е. новост за територията на съответната държава. Това означава, че експертите са задължени да правят проверка с твърде широк обхват - източници от дадена област на техниката, осъществени където и да е и по което и да е време преди датата на заявката или приоритетната дата.
Понятията се определят негативно за удобство, иначе ще започнат безкрайни спорове.
2.4. Ако в едно разгласено изобретение съществените признаци са заменени с техническия им еквивалент в предлаганото за закрила решение, последното не може да се признае за ново. Технически еквеваленти са различни по естество, структура, форма средства, които обаче имат изобщо или в определена насока едно и също действие (трансмисия и зъбчато колело).
2.5. Частична новост. Ако заявеното е заимствало само някои признаци от разгласени решения, правната закрила е само върху новите признаци и връзки.
3. Промишлена приложимост – изобретението трябва да може да бъде осъществявано. Чл. 10: Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство. Идеята трябва да може да се въплъщава многократно в материални носители или самото изобретение да функционира многократно. Не всички изобретения имат конкретен предмет - само такива, които се отнасят до устройства, изделия, вещества и някои от изобретенията за метод (когато се произвеждат конкретни вещи).
1) Поставя се въпросът с каква издръжливост трябва да е реализираното изобретение. Предварителен отговор не е възможен, но се изисква висока степен на надеждност - винаги има процент случаи, когато няма да функционира, но трябва да се прецени внимателно (не е едно и също 4% неотваряне при чадъри и при парашути).
2) “Промишлено” тук се схваща в най-широк смисъл – според Парижката конвенция всичко, което е в масово производство.
а. Чл. 10 говори за промишлена приложимост във връзка с промишлеността (енергетика, металургия, машиностроене, лека промишленост) и селското стопанство (земеделие, риболов и т.н.).
б. Не се включват транспортът, търговията, здравеопазването, образованието, култура - използвани в тези области изобретения са промишлено приложими само ако предметът им се произвежда в изброените по-горе отрасли.
в. Според М. Павлова за методите изискването трябва да е да могат да се използват многократно със социален ефект не само в двете области, но и в здравеопазването (промишлено прибожими не само когато използването им има за последица производство на материални обекти) - редакцията на чл. 10 е много тясна, защото изрично се говори за предмет на изобретението. Според нея резпоредбата трябва да се схваща в смисъл предметът на изобретението да може да се произвежда или самото изобретение да може да се използва многократно.В европейското законодателство за промишлено неприложими се смятат медицинските методи за диагностика и терапия, упражнявани върху хора или животни. В България се издават патенти за такива методи – не може да се разбере тази разпоредба в чия полза е. Веднъж издаден, патентът трябва да има и защита, но в медицината лекарят не може да откаже да приложи един метод, защото той е патентован от друг. Според Емил Марков това е нарушение на световните конвенции, тъй като щом има патент той трябва да има и защита.
4. Привилегия на новостта (гратисен период). Ако поради недискретност или незапознатост с патентното право заявителят разгласи изобретението, за което ще иска патент, по начин, че да стане част от състоянието на техниката, ще е несправедливо да му откажем издаване на патент поради опорочена новост на изобретението. Повечето европейски законодателства възприемат подхода на отказ с оглед на интереса на трети лица, които проверяват патентната чистота и започват да произвеждат, а после се появява патент. Нашият законодател балансира нещата и казва в чл. 11: Разгласяването на информация за изобретението не влияе върху патентоспособността му, когато това разгласяване е направено в дванадесетмесечен срок преди датата на подаване на заявка за изобретението, съответно приоритетната дата. На практика разгласата може да е от всички. В повечето страни това не е така и мнозина заявители губят правата си предварително. Днес обаче в ЕС има обратната тенденция към въвеждане на гратисен период. Това решение ще има голям ефект предимно за малките и следните предприятия, големите не грешат. Чрез института на привилегията на новостта определени разгласявания се изключват от източниците, които я опорочават. М. Павлова извежда три критерия, с оглед на които се урежда приложението на института: срок на разгласяването, от кого е извършено, дали информацията е получена директно или косвено от изобретателя.
1) Разгласяването трябва да е до 12 м. преди заявяването (приоритетната дата).
2) Трябва да е разгласено от: 1) изобретателя; 2) Патентното ведомство: а) не е имало право да разгласява тази информация, съдържаща се в друга заявка на същия изобретател; б) информацията е в заявка, подадена от друго лице без знание или съгласие на изобретателя, като сведенията са получени директно или косвено от изобретателя; 3) информация, разгласена от трето лице, получило я от изобретателя.