11. Контрол за конституционносъобразност.

- Конституционният съд. -
В съвременните правови държави е необходимо да се съблюдава съподчинеността на вътрешното законодателство с върховният закон на страната. Хармонизирането на законодателството е важен компонент от взаимодействието гражданско общество правова държава. Съществуват различни модели за хармонизация. В континенталната практика се възприема единна централизирана институция като Конституционния съд ,който единствен може да се произнася дали един закон е противоконституционен или отделни разпоредби в него. Американският модел е съдебен инцидентно всеки съд може да прецени за конституционносъобразност на даден закон .В България има институция на Конституционен съд, която е независима от държавната власт. Той е на върха на пирамидалната структура на взаимен контрол на институциите като съблюдава за спазване на разпоредбите на конституцията. Целта е да се осигури максимална независимост от органите на държавната власт, за това се търси баланс при квотния принцип.

- Членове на Конституционния съд -
Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон. За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж. Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители. Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност. На първото заседание ,което се ръководи от най възрастния член с таен вот се избира председател на Конституционния съд. За да бъде избран за председател кандидатът трябва да получи повече от половината на гласувалите.

- Функции на Конституционният съд –
Конституционният съд: 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи ( чл.149 ал1 т3 К);4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента. Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд. Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети. Така се ограничава възможността на самите граждани, на които са засегнати интересите и правата да се обърнат към Конституционния съд. Основен принцип в правовата държава при защитата на правата на човека е ,че на гражданите се предоставя възможност да сезират всички правозащитни институции в страната. В държавите ,в които има такава възможност обществото е гражданско за това мисля ,че е разумно да се приемат промени в българската конституцията ,които да добавят към органите ,които могат да сезират Конституционния съд и Омбудсманът ,тъй като той ще има един свободен и пряк достъп до проблемите на гражданите и заедно с юридическия си екип ще извършва преценка за допустимост на жалбите на гражданите и ще прецени дали е оправдано да сезира Конституционния съд. При сегашното законодателство Омбудсмана не може да сезира Конституционния съд. В бъдеще ще се наложи да се позволи с нови промени в конституцията и на самите граждани да могат да сезират Конституционния съд. Това ще се случи на след като завърши прехода и обществото достигне развитието на западните граждански общества. Тогава ще се наложи към Конституционният съд да се създаде комисия ,която да прави преценка за допустимост на отделните сигнали. Разбира се в философията на правовата държава не влиза увеличаване на административният апарат ,а повишаване качеството на обществените услуги и оптимизиране на броя на служителите и разходите за администрация. В конкретния случай ,за да се защитят ефективно правата на човека е нормално да се създадат всички гаранции и гражданите да могат да се обръщат към всички държавни органи, което е и тяхно конституционно право .Формален –ценностен критерии за правовата държава е ефективната защита на правата на личността. Конституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност. С решението си съдът се произнася само по направеното искане. Той не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията. Решенията имат сила за напред като текстовете и актовете обявени за противоконституционни спират да се прилагат от момента на влизане на сила на решението .При неизпълнение на разпореждане или определение на Конституционния съд председателят на съда налага на виновното лице глоба до 1000 лв. Решенията на Конституционният съд се вземат с мнозинство повече от половината присъстващи. Председателят на Конституционния съд получава месечно възнаграждение, равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента на републиката и на председателя на Народното събрание. Председателят на съда с разпореждане образува делото, определя съдия-докладчик и датата за разглеждането му. Заинтересуваните институции се уведомяват за образуването на делото, като се определя срок за представяне на писмени становища и доказателства. Никой не може да откаже предаването на поискана информация или писмени доказателства независимо от това дали съставляват класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В този случай се следва режима установен в закона за защита на квалифицираната информация. Всяко решение се състои от диспозитив и мотиви. Всеки член на съда може да изрази писмено особеното си мнение. Проблем може да се окаже, че са отменени с решение на Конституционния съд разпоредби ,които са регулирали важни обществени отношения ,което изправя законодателството пред празноти в правото(закона).Според някои тогава ще действа старите разпоредби ,но ако не са съществували такива възниква невъзможност да се отрегулират тези отношения. Това създава необходимост законодателният орган на страната да предприеме изготвяне на нови разпоредби или цели актове ,за да запълни празнотите в правото. Така в правовата държава при възникването на подобни казуси трябва да има диалог и сътрудничество между всички институции, за да се постигне разрешение.