10. Изобретение. Нематериални обекти, които не се считат да изобретения по смисъла на Закона за патентите. Технически ефект.

В патентното право има 2 обекта на закрила: изобретения и полезни модели.
1. Изобретение и патентоспособно изобретение. Прави се разлика между изобретение и патентоспособно изобретение - изобретение, което може да бъде обект на правна закрила според определен патентен закон или международен договор, защото отговаря на съответните материалноправни предпоставки. Понятието изобретение се определя от теорията и практиката, докато признаците на патентоспосбното изобретение се уреждат по нормативен път.
1.1. Изобретението според всички автори е идея, резултат на интелектуална творческа (изобретателска дейност), като преобладава разбирането, че тази идея се състои в използването на природни сили и технически средства за постигане на технически ефект или технически прогрес. Има различни теории как да се прецени дали идеята е резултат на изобретателска творческа дейност:
1) Субективни теории: трябва да се търси оригиналната идея и да се изследва нейното качество, нивото на изобретателска дейност или на самото изобретение. Като мярка за степента на идеята според различни автори се сочат: 1) възможностите на средния или добрия специалист от съответната област (абстрактен мащаб); 2) резултат на творчески усилия, дълги търсения и опит (възразява се, че е от значение резултатът, а не предхождащата дейност); 3) неочакваност или изненада от идеята.
2) Обективни теории: най-важният признак на изобретението е техническият прогрес, който обективно то е годно да отбележи.
1.2. Патентоспособно изобретение. Също съществуват различия при определянето му. В повечето законодателства са възприети изискванията за новост и промишлена приложимост.
2. Изобретение. За съжаление ЗП не казва какво са изобретения. В чл. 6, ал.1 казва кога се издава патент, а в ал. 2 – какво не са изобретения, но не и какво е изобретение. Чл. 6, ал. 2 може да послужи като нормативна опора за определяне на изобретението - може да се изведе кои черти липсват и по това да се определи какво е изобретение.
1) Определение. Определението за изобретение е доктринално и практическо – под “изобретение” се разбират технически правила, някакви материални средства за въздействие върху света.
2) Според стария закон изобретението е техническо решение на задача и това не е далеч от истината: задача е не математическа задача, а потребност на обществото. Решението посочва средствата и начините за постигане на конкретен резултат; средствата принадлежат към областта на техниката. Техническо решение е решение чрез предвидени материални средства за въздействие върху света наоколо. Днес обаче се приема, че не е необходимо да има някаква последователност, т.е. първо да е поставена задача (да има някаква потребност), а след това да дойде изобретението като нейно решение - измисля се нещо, без да има потребност, а после се вижда, че е по-изгодно и започва да се търси.
Затова по-точно е първото определение, като в него под “техника” трябва да се разбират средства за въздействие върху действителността. Под правила се разбира инструкции, напътствия, определена последователност (изобретението съдържа конкретно указание, което може да се приложи от специалист в съответната област на техниката - М. Павлова).
3. Нематериални обекти, които не се считат за изобретения – посочени са в чл. 6, ал. 2 на ЗП:
3.1. Открития и научни теории и идеи:
1) Открития. Вече не се закрилят, но по старото законодателство са се закриляли (за открития в определени области са се издавали авторски дипломи и се заплащало авторско възнаграждение, но не се пораждат изключителни права за използване). Откритията са се определяли като установяване на съществуващи отнапред свойства, явления и закономерности в живота и природата - т.е. става дума за правила, които са установени, а не изобретени, тъй като са съществували и преди. Задълбочават се познанията за заобикалящия ни свят, но не се създава нищо ново в действителността. При изобретяването може да се използват някои фундаментални открития, но това не е задължително.
2) Научни теории и идеи. При тях липсва техническият характер. Те са по-скоро догадки или мнения, признати от специалистите, но не и решения. Идеи тук означава неразработени правила (напр. IBM плаща по 500 $ за изпратени идеи, които разработва и превръща в изобретения, които вече са на IBM).
Във всички тях липсва елемент на въздействие върху материалния свят.
Откритията не се закрилят - те не са нещо конкретно практично, а законите се занимават с практични неща. До 1993 г. откритията са се закриляли (с диплом за откритие) – имало е 6 защитени с диплом български открития. Откритията обаче не са задължително нещо практично, а тъкмо напротив. Първото откритие е на проф. Маджаков, направено още преди Втората световна война, въз основа на разработка, подобна на неговата, в САЩ е регистрирана машина, която най-общо може да се нарече ксерокс.
3.2. Математически формули и методи. В природата няма математика, тя е само на идеално ниво. Математиката няма технически характер, не въздейства върху света и затова не е защитена.
3.3. Резултати от художествено творчество. Става дума за произведения на литературата, науката и изкуството. Те са предмет на авторско право и се закрилят заради тяхната оригинална форма (те са начин на изразяване), но не са технически правила.
3.4. Планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност. Става дума за книги от рода “Как да станем богати”, “Как да спечелим приятели” и т.н. Те не могат да гарантират сигурност за постигане на желания резултат, а и в повечето случаи не става дума за технически правила. Правилата на игрите също не могат да се патентоват, както и някакви системи в тях като скрит пас и особен вид плуване.
3.5. Програми за електронноизчислителни машини. Преди 25 г. не е съществувало делене на hardware и software - първоначално програмите се считат за сервиз към машините. По-късно се вижда, че те са нещо различно и се поставя въпросът дали не са отделен обект, не представлява ли ценност самата интелектуална дейност по създаване на програми. Има основание да се смята, че тези програми представляват “техника” в посочения по-горе смисъл. В Европа надделява разбирането, че патенти за електронноизчислителни машини не следва да се дават, тъй като програмите са нещо прекалено математизирано и на тях не се гледа като на средство за въздействие, макар и върху техническо следство. У нас програмите се закрилят като произведения на литературата (имало е идея да се разглеждат като произведения на музиката), защото са написани на своеобразен език – бинарен код. Има и технически езици – Java, Visual Basic и т.н. На края има и потребителски език – GUI. Доколкото нещата, изразени чрез езика са литературни произведения, то и software е това. В Америка патентоват и software.
2.6. Представяне на информация. Идеята е, че информацията е общодостъпна. Представянето на информация в чист вид не се закриля и от авторското право, но има специални правила за бази данни.
При всички тези обекти, общо казано, липсват технически характер или характеристики на инструкции, правила.
3. Технически ефект – чл.6, ал. 3: Предходната алинея се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях, т.е. излиза, че ако не се иска закрила, патент може да се получи (може да се третират като изобретения, ако не се търси закрила). За да се разбере тази малко неясна постановка, трябва да се има предвид доктрината за техническия ефект. Според нея може да имаме изобретение, което е някакво устройство, и неговото функциониране да е свързано с някой от посочените обекти (напр. манематическа формула, software). В този случай software ще се патентова заедно с цялото, защото той е необходим, за да действа цялата система.
4.Видове изобретения (М. Павлова):
4.1. Класификация с оглед предмета - на основание чл. 19, ал. 4 и 5. Има значение при преценка дали е спазен принципът на единство при подаване на заявката, за обхвата на закрилата (патентът за метод се отнася и за произвежданите продукти).
1) Изобретение за техническо устройство или изделие - предметът се характеризира с определени конструктивни белези. Новосттае в изменение на разположението на отделни части, изменение в тях и/или взаимодействието между тях, при което се реализира полезен ефект.
2) Изобретение за вещество - предлага се нов състав или съотношение на съставните елементи, при което се постига по-голям социален ефект.
3) Изобретение за метод - процес, протичащ последователно във времето, на базата на който може да се осъществи определена производствена дейност. В зависимост от естеството на въздействие: механични, физични, химични методи.
4.2. Изобретения, при които се използват известни технически средства за достигане на нов ефект:
1) Ново приложение - използват се известни технически средства, за ефект, който до този момент те не са предизвиквали (лекарство като катализатор в химическа реакция).
2) Комбинация на известни самостоятелни елементи - трябва да се поражда нов ефект, който да превишава сумата от ефектите на включените елементи (лекарство, което леква определена болест, а отделните елементи нямат лечебен ефект).
4.3. Основно и допълнително изобретение. И двете отговарят на изискванията на чл. 6.
1) Основното може да се използва самостоятелно.
2) Допълнителното изобретение се намира във връзка с друго основно изобретение, за което е издаден патент, като допълва или усъвършенства основното. Ако за основното е издаден патент, допълнителното може да се използва само със съгласие на патентопритежателя или ако се допусне принудителна лицензия по чл. 32, ал. 3. Допълнителонот изобретение става самостоятелно при прекратяване на патента за основното на основания, несвързани с него (анулиране, изтичане на срока, отказ).