10. Държавата като правно организирана общност

1. Обща характеристика на нормативните регулатори в додържавните общества
Втори специфичен признак на държавата е нейната правна (освен властна) организираност. Държавата е форма на самоорганизация на общността, почиваща върху правото.
Организираността и редът са присъщи на целия социален живот. Те се постигат с помощта на нормативно регулиране на обществените отношения.

2. Нормативността
неотделима от социалната дейност на хората
израз на необходимите и полезни норми на поведение в хаоса от еднократни, случайни, произволни и нетрайни действия
типичното, устойчивото, трайното, повтарящото се в протичането на обществените отношения
израз на социалните закономерности в обществените отношения
форма на човешкото поведение, възникнала обективно и придобила стабилност и трайност
израз на потребността от саморегулирането на обществото

3. Видове нормативност
обективна (реална)
Тя е проявление на повтарящи се, устойчиви, полезни, ефективни обществени отношения и връзки.
идеална
Тя се проявява в идеални нормативни системи (морал, обичаи, право и пр.). Идеалните нормативни системи са начин на укрепване и съхраняване на фактически сложилите се обективни норми. Идеалните норми са субективно, идеално отражение на реално създадената и съществуваща обективно нормативност на човешкото поведение. Идеалните норми са отражение на спонтанно установения социален ред.
Първите идеални социални норми са имали смесен характер -те са били мононорми. Едва по-късно тези мононорми се диференцират на религиозни, обичайни, морални, битови и пр. Те са формулирани като заповеди или забрани, т.е. имат едностранен характер. Всеки индивид ги приема и спазва като привичка, като обичай. С развитието на езика този вид норми получават точна езикова формулировка, но не се институционализират изрично, а се съхраняват като форма на общественото съзнание. Това са наложителни норми, които образуват спонтаненния ред, основан на равенството, който поддържа организираността на додържавното общество.

4. Нормативният регулатор в държавата - правото
В държавата всеки има различно качество според мястото си във властовия ред. При държавата започва постепенна еманципация на индивида от колектива.
Правото възниква, за да сложи ред в размяната на благата на разделеното на социални групи общество. Целта на правото е да поддържа реда на възмезден обмен на социални блага.
Правото е средство да се официализира властовия ред на държавата. То запазва необходимия възможен ред и го преобразява в задължителен правов ред. То свързва света на дължимото със света на съществуващото. неговото регулативно действие се изразява в това да определи изрично поведението на лицата в дадена ситуация, да придаде на това поведение задължителен характер, и да свърже неизпълнението на това поведение с принудително осъществима санкция.

5. Характеристики на правото като социален нормативен регулатор:
властнически характер – то е узаконена воля на държавата, то е държавна принуда
официален характер – то е обявено публично, оформено е писмено, има институционализирана подкрепа
нормативен характер – то се състои от правни норми, всяка от които включва 2 съдържателни страни:
- съществуващо (включва познание за отношенията и връзките, които подлежат на правно уреждане)
- дължимо (включва ред от права и задължения, чрез които става възможно регулирането на поведението)

6. Правовият ред в държавата
Възникването на държавата води до установяване на нов ред – правовия ред. Новият правов ред обаче не изключва напълно действието на стария спонтанен ред.
Общият социален ред се поддържа чрез:
обективни норми
- позитивни (дават израз на спонтанно възникнала мяра за справедлив обмен на блага; законодателят просто ги узаконява, превръща ги в източник на правото)
- негативни (имат противообществен характер; законодателят забранява и наказва реализиращото ги поведение)
обичайни норми (морални, религиозни, културни и пр. спонтанни) – някои от тях се институционализират от държавата и се превръщат в правни норми
правни норми:
- държавата с оглед на своето естество притежава естествен монопол да създава правни норми и да правораздава въз основа на тях
- държавата създава правни норми чрез т. нар. правотворчество и ги закрепва в т. нар. източници на правото
- правовият ред като белег на държавата се налага единствено от официалното право

7. “Външно право”
Самото право придобива вътрешно и външно (международно) проявление.
международни договори като източник на право – след влизането им в сила, при колизия между техните разпоредби и тези на националното право, примат имат нормите на международното право
правото на ЕС – примат над националното законодателство на държавите-членки
- законодателството на държавите-членки трябва да се хармонизира с актовете на съюза
- нормативни актове, издадени от институциите на съюза, могат да получат пряко приложение в страните-членки

8. Правото и държавата
Правото и държавата са две различни социални явления, които се съотнасят като средство и цел. Те нямат помежду си каузална връзка.
Правото е система от оценъчни идеални социални норми. То е абстрактен ред, докато държавата е реален, резултативен, постигнат чрез правото ред.
Държавата се характеризира чрез правовия ред. Правовият ред се явява резултата от действието на правото.
Държавата е организация, почиваща върху правовия ред.