41. Оспорване на индивидуалните административни актове пред първа съдебна инстанция.

Оспорването пред съд представлява най-сериозната възможност за защита на правата и интересите на гражданите в техните отношения с администрацията. Това е начин съдебната власт да осъществи контрол спрямо изпълнителната и да се защитят правата на гражданите, съобразно Конституцията и установените стандарти. Поради това възможността за оспорване пред съд е изключително широка и като такава тя се прилага с много малко изключения. На първо място, в България е възприета основно общата клауза, това означава, че всички актове подлежат на съдебен надзор с определени изключения. На следващо място, по различни причини в България е възприета и т.нар. специална клауза. Това са специални производства, за които са установени особени правила, било поради характера на органа, издал акта, било поради същността на акта. Така или иначе, общата клауза е с приоритет в България. Актовете, които не подлежат на оспорване по съдебен ред, са изрично установени. Оспорването на административните актове става при спазване на определени правила за подсъдност и подведомственост. Критериите за определяне на подсъдността са няколко. На първо място, това е материалния критерий, т.е. това са видовете административни актове. На следващо място, като критерий, е авторът на акта. Следващият критерий е процесуалният критерий, т.е. видът на съдебното производство. Ако първа инстанция е административния съд, то втора инстанция е тричленен състав на ВАС. Ако първа инстанция е тричленен състав на ВАС, то втора инстанция или касация е петчленен състав на ВАС. Има още един критерий – териториалният критерий, тук се показва връзката на спора с определена част от територията на страната. Възможни са спорове за подсъдност и всеки съд сам решава дали спорът е подсъден на този съд или го изпраща на друг съд. Предмет на оспорване е законосъобразността на определени индивидуални административни актове. На оспорване подлежат и отказите да се издаде такъв акт. Не подлежат на обжалване актове, които се отнасят до външната политика, отбраната и сигурността на страната. По правило на съдебен надзор подлежат актовете на по-горестоящите административни актове, с които са отменени или изменени първоначалните административни актове. Той може да бъде оспорен пред съд, само ако с него е отменен или изменен първоначалния административен акт, оспорен пред него. Основанията за оспорване са нарушенията на петте изисквания за законосъобразност на административните актове. Те са изброени в чл. 146 от АПК. Може да е нарушено едно или няколко от тези пет условия. Оспорването става с жалба или протест, които се подават в определена форма. Оспорването по съдебен ред не е задължително и това следва от чл. 148 от АПК. Административните актове се разглеждат от административните съдилища в състав от един съдия. ВАС разглежда като първа инстанция актовете в състав от трима съдии. Прилага се т.нар. случайно разпределение на делата. Определя се съдия-докладчик и той насрочва делото. Съдът извършва проверка на редовността на жалбите и протестите. Те могат да бъдат оставени без движение, ако страдат от нередовности. Предвидени са основания за недопустимост (например трябва да бъде разгледан по друг ред, от друг орган, пред друг съд, или при оттеглен административен акт). Разпореждането, с което жалбите и протестите се оставят без разглеждане, подлежи на оспорване с частна жалба. Страни по делото са оспорващия, органа издал акта, а също така и заинтересованите лица. Съдът конституира страните служебно. Страните се призовават и им се връчват съобщения. Ако е предвидено предварително изпълнение със самия административен акт, то съдът може да спре това предварително изпълнение. Съдът решава административния спор, въз основа на събраните доказателства. Всяка страна в спора може да установява обстоятелства, които са свързани с предмета на делото. Доказателствата и доказателствените средства са уредени в АПК. Съдът се произнася по спора с решение. Той може да обяви нищожността на оспорения акт, да го отмени изцяло или от части, да го измени или да отхвърли оспорването. Когато бъде отменен мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, се смятат за отменени и изричните такива. При определени условия, съдът може сам да реши въпроса, т.е. той замества административния орган. Това е възможно да стане, ако въпросът не е предоставен на преценката на администрацията. При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания за неговото съдържание. Съдът може да направи поправка на очевидна фактическа грешка. Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни. На тази нищожност може да се позове всеки. Новост в АПК, взаимствана от други закони, е възможността за сключване на споразумение. То прилича на спогодбата в гражданския процес. Споразумение може да се сключи при всяко положение на делото. То не може да противоречи на закона. Съдът го потвърждава с определение. С това определение се обезсилва издадения административен акт и се прекратява производството. Ако съдът откаже да потвърди споразумението, то този отказ може да се оспори с частна жалба. Принцип в българското процесуално административно право е, че съдът не може да контролира актовете, издадени при оперативна самостоятелност. Новост в АПК е това, че съдът може да прецени дали наистина административният орган, при издаването на един административен акт, е разполагал с оперативна самостоятелност. По този начин съдът, в известен смисъл, може да преценява и съществуването, прилагането или неприлагането на принципа на оперативната самостоятелност. Това е предвидено в чл. 169 от АПК.

42. Оспорване на общи и нормативни административни актове пред първа съдебна инстанция.