32. Възстановяване на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 г. и ВРУ

Българският въпрос заема централно място в руската политика през лятото на 1876 г. Тогава кръгът около граф Николай Игнатиев налага да се предприеме военно решение на българския въпрос. Правните принципи, на които се основава руската политика, са формализирани в записка на княз Владимир Черкаски до военния министър Димитрий Милютин (1 ноември 1876 г.). Княз Черкаски е либерален помешчик, участник в аграрната реформа в Русия и Полша. В записката той формулира главните принципи в политиката на Русия:

- необходимост от незабавно сериозно проучване на живота на българите;
На основата на тази записка главнокомадващия генералния щаб на руската армия изпраща доклад до император Александър II (15 ноември 1876 г.), в който се обосновава необходимостта от създаване на специален орган, който да се ръководи от висше гражданско лице и да извърши тези проучвания. Русия не трябва да се задоволи само с временно поддържане на реда в освободените земи, ами и да създаде здрава организационна структура, при която е възможна намеса на правото в материалния бит и разцвет на местното самоуправление.

На 16 ноември 1876 г. е създадена Канцелария за гражданско управление (КГУ), подчинена на Генералния щаб и начело с княз Черкаски. Нейните задачи са:
- събиране на статистически и исторически материал до войната;
- постепенно въвеждане в българските земи на местно гражданско управление;
- осигуряване охраната на населението;
- създаване на национална съдебна система;
- осигуряване на религиозна свобода на другите вероизповедания;
- подпомагане на църквата и училищата;
- подобряване на данъчната система;
- намиране на лица с български произход, влияние сред местното население и проруска ориентация за административните постове: Найден Геров, Тодор Бурмов, Марин Дринов. Резолюция на Александър II върху доклада: Да, искам точно това.

- турските чиновници да бъдат сменени с български;
Желанието е бързо да се привлекат българи в управлението - изразено пряко в манифеста на руския император от 10 юни 1877 г.
4 юли 1877 г. - освобождават Свищов
7 юли 1877 г. - възлага се на княз Черкаски въвеждането на гражданско управление в българските земи - с рескрипт на Генералния щаб на Дунавската руска армия:
- Найден Геров - пръв губернатор, помощник - Марко Балабанов
- създадени са окръжен и градски съвет, съдебен съвет, финансово ведомство;
- 8 губернии (Свищовска, Русенска, Тулчанска, Оряховска, Търновска, Софийска, Пловдивска, Сливенска), 56 окръга; помощници на окръжните началници са българи
- създадена е система на административни, съдебни и полицейски органи;
- устроени са полицейска стража и въоръжени местни караули.