16. Българското средновековно облигационно право

Развитието на облигационното право е доказателство за развитието на феодалната собственост и за степента на развитие на стокообмена.
Основно съдържание на облигационното право са различните видове договори, чрез които се осъществява размяната на материалните блага.
У нас договорното право се урежда преди всичко в Еклогата, но също и в Земеделския закон и Синтагмата на Матей Властар. Писаното екложно право едва ли е било познато в условията на натуралното стопанство, обменът става по обичайното право.

Видове договори:
- Договор за покупко-продажба
При този договор едно лице прехвърля собствеността върху дадена вещ на друго лице срещу определена сума, била тя и в натура. По своя характер той е формален. Според Еклогата и Азбучната Синтагма този договор може да бъде осъществен в уста или писмена форма. Този договор е консенсуален, т.е. двете страни трябва да постигнат договорка относно цената на вещта. Дава се и задатък (капаро). В Синтагмата се предвижда санкция за спекулации при покупко-продажба.

- Договор за замяна
Този е най-широко разпространеният договор в Средновековна България. Не е формиран от екложното право, защото замяната се урежда според обичайното право. В чл. 3 в Земеделския закон се урежда замяната на земя - договорът за замяна на земя е формален, а тя трябва да се извърши в присъствието на свидетели.

- Договор за заем на вещи
Заемателят получава правото да ползва определени вещи за определен период и се задължава да ги върне в същия вид, количество и качество. Заемателят няма право да иска отсрочки, залогът е или парична сума или някаква друга ценна вещ, която се дава на заемодателя като гаранция. Ако заемателят не изпълни договора, другата страна има право да продаде залога и да удържи сумата, необходима за възстановяване на заема, като обаче преди да предприеме подобни действия, е длъжен да предупреди заемателя пред свидетели.

- Договор за наем на вещ (аренда)
Наемодателят отстъпва временно ползване на дадена вещ на друго наемател срещу определена цена. Този договор е неформален, има устна и писмена форма. Консенсуален е - страните трябва да постигнат единодушие по условията на договора (най-дългия възможен срок за наем е 29 години). В Земеделския закон се регламентира единствено наема на земя, известен под две форми: исполичарство (плаща се половината от продукцията) и мортитство (плаща се 1/10 от продукцията). В него забелязваме засилена защита за наемодателя, като няма значение дали е имотен или малоимотен.
Наемът на големи поземлени участъци (емфитевзи) не е познат в българското средновековно право.

- Договор за наем на труд или трудов резултат
В известните ни извори и юридически сборници не са регламентирани договори за наем на труд, нито за изработки (трудови резултати). През Средновековието трудът на селяните е бил използван от имотната прослойка без това да се отразява в договори. Тези за наем на трудов резултат се сключват между средновековните занаятчии и тези, които се нуждаят от труда им. Те са неформални и се уреждат от обичайното право.

- Договор за дарение
При този договор дарителят отстъпва на надарения собствеността върху вещ или пари с дарствени намерения - безвъзмезден и формален договор. Дарителят трябва да бъде здрав психически, пълнолетен и да е собственик на имуществото. Трябва да има и свидетели - 5 в населено и 3 в извън населено място. Регламентирани са и условията за разваляне на договора:
- ако надареният се е оказал неблагодарен;
- ако надареният е причинил твърде голяма вреда на дарителя (побой, обида и др.)
- ако надареният е конспирирал срещу живота на дарителя;
- ако надареният не е изпълнил определените условия, които е са били оказани, за да получи дарението.

- Договор за влог
Влогоприемателят получава чужда вещ, за да я пази определено време и след това да я върне на нейния собственик. Еклогата защитава влогодателя. Ако влогоприемателят откаже да върне вещта, то той трябва да го направи в двоен размер. В случай на повреда или кражба на влога, влогоприемателят е длъжен да възстанови влога, освен в случай на повреда и на негови лични вещи.

- Договор за дружество
При този договор повече от едно лица се обедняват около извършването на определена дейност, след което печалбата или загубата от нея се разделя по равно.

Сключването на изброените договори ни показва развитие на стопанските отношения в Средновековна България.