47. Производство по установяване на административните нарушения.

Производството по установяване на административните задължения представлява първата фаза от цикъла по налагена на административните наказания. Първоначалния процесуален момент при него е свързан със съставянето на акта за извършеното нарушение, освен когато едно наказателно производство от съда или прокурора е било препратено на административнонаказващия орган.
1. Фунцкията по съставянето на актовете се възлага на специални длъжностни лица от системата на централните и териториалните органи на държавно управление. По изключение тази фунцкия може да се възлага и на представители на неправителствени организации по пътя на изричното оправомощаване. Два подхода при определяне длъжностните лица: нормативен (Н.Акт определя кои ще са длъжностните лица) и оперативен (определянето им става от „ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението и контрола по приложението на съответните нормативни актове – 37, ал 1 „б”)

2. В основата на образуването на производството по налагане на административни наказания стои принципът на публичността. Освен длъжностните лица, които ще съставят акта законът изисква присъствието и на други лица: самите нарушители, както и свидетелите на нарушенията. В отсъствие на нарушителя акт може да се състави при две хипотези: а) когато той е известен, но не може да се намери; б) когато е поканен за съставянето на аката и не се явява. Съставянето на акта в отсъствие на свидетели се допуска също в два случая: а) когато поначало такива няма; б) „невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие”. В тези случаи актът „се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него” (40, ал 3). Тези „други свидетели” са свидетели на самото съставяне на акта.

Чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;5. законните разпоредби, които са нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. 9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Според 53 ал. 2 ЗАНН - „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”
Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката.
В случай че нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел, а когато актът е бил съставен в негово отсъствие, той се изпраща в съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване.
Освен да е законосъобразно съставен, съставеният акт трябва да е и добре обоснован – обвинението трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства.
Със съставянето на акта за наришение фазата по установяването на административното нарушение почти е приключена. Главната процесуална последица обаче е изпращането на акта в двуседмичен срок от подписването му на административнонаказващия орган

3. Съставеният акт има три основни функции:
- констатираща (установителна) – чрез нея той установява официално факта на извършеното нарушение
- обвинителна – по официален ред се отправя обвинение към конкретно лице, че еизвършило правонарушение.
- сезираща – изразява се в законното ангажиране на определен административнонаказващ орган да се произнесе по обвинението, като упражни своите правомощия.
Този акт няма презумптивна доказателствена сила, т.е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице.

4. Фазата по образуването на административнонаказателното производство е свързана и с някои особености. При условията предвидени в чл. 34 ЗАНН производството може да бъде прекратено, като предвидените срокове в тази разпоредба са преклузивни.
Чл. 34. (1)Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
а) нарушителят е починал;
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) това е предвидено в закон или указ.
Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на нормативните актове по прилагането му и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
(2) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.
(3) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Други хипотези са: когато за въпросното деяние е възбудено вече наказателно преследване от органите на прокуратурата и когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.
Друга особеност е разпоредбата на чл. 39, ал 1 и 2, която се отнася за слуачите на „явно маловажни” и „маловажни” административни нарушения, при които длъжностните лица – актосъставители налагат съответно глоба по квитанция и глоба по фиш.