4. Търговска банка – понятие, учредяване. Правен режим на лицензирането на банковата дейност. Управление. Видове търговски банки.

Законът, който урежда ТБ-и , тяхното учредяване, прекратяване, ликвидацията им, управлението им, както и отношението между банките и между ТБ и ЦБ е Законът за банките. Този закон е относително нов обнародван в ДВ, бр.52 от 1997г. с последни изменения в ДВ бр.45 от 30,04,2002г. и може да се счита за един устройствен закон.
Според легалната дефиниция на ТБ тя е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити за своя сметка и на собствен риск. Ако се направи анализ на това определение, основните изводи са:
-ТБ са акционерни дружества, не могат да бъдат други дружества /ТЗ/;
-ТБ извършва едновременно, както влогови, така и кредитни сделки – не една банка да събира пари, а да не дава кредити;
Двата вида сделки /банков кредит и банков влог/ са разрешени само за банкови институции.
Предметът на дейност на ТБ е строго определен. В чл.1 ал.2 са изброени сделките, които банката може да извършва: покупка на менителници, приемане на ценности на депозит, управление на банкови карти, финансов лизинг и т.н.
Учредяването и управлението на ТБ е уредено в глава втора на Закона за банките.
Тя се учредява като АД, доколкото в този закон не е предвидено друго. За учредяването се прилагат правилата на ТЗ с няколко особености:
За разлика от предметът на дейност на едно обикновенно АД, където включваме правилото, че всичко, което е извън посоченото като предмет на дейност на ТБ е забранено. Това е така, защото степента на риска при банките е много висока и по този начин законодателя се стреми да запази интересите на влогодателите, които във всеки момент могат да си поискат парите и те трябва да бъдат върнати. Освен това минималният капитал е много по-висок, за разлика от обикновенно АД. В глава 3 е засегната процедурата за издаване и отнемане на разрешения /лицензия/ за извършване на банкова дейност. Това разрешение се издава от ЦБ и се вписва в специален регистър. В чл.15 и 16 ал.1 се посочват условията, при които ЦБ отказва издаването на лицензия:
-Уставът и други учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове.
-Уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на актовете, капиталът на банката и внесената част от него са под определения от ЦБ минимален размер и т.н.
Друга специфичност за ТБ е изискването на чл.8 от ЗБ. Той предвижда изрично банката съвместно да се управлява и представлява най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостно управление и представителството на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия. Има изискване към членовете на УС или съвета на директорите да не бъдат ЮЛ.
Видове ТБ:
По правноорганизационната форма у нас са познати само АД, но в международната банкова практика има и други видове банки – командитни дружества с акции в Германия, нещо подобно на ЕООД.
По предметно-функционален признак
-универсални банки;
-специализирани банки – обслужващи само разплащанията между търговци; -специализирани в търговия на ЦК;
Според вида на банковите сделки, които сключват:
-ломбардни банки – отпускат кредити срещу залог на движими вещи;
-сконтови – банкови сделки с ценни книжа;
-банки, извършващи само разплащания;
-банки, ориентирани към населението – спестовни каси;
-инвестиционни банки – те са за дългосрочни кредити и за големи проекти;
Съобразно сроковете на кредитиране:
-дългосрочно;
-средносрочно;
-краткосрочно;