11. Банков влог и банков депозит.

Правната уредба е в ТЗ. Легална дефиниция на обикновен влог е в чл.420 от ТЗ, където банката се задължава да пази предадените й парични знаци, ценни книжа или други движими вещи срещу възнаграждение по силата на договор за банков влог.
При прочит на този член от ТЗ стигаме до извода, че предмет на договора е предоставяне от влогодателя на пари.
Паричния влог е действително най-широко разпространения договор за банков влог. Банката дължи парична сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.
Договорът за банков влог, когато се влагат пари от влогодателя е неправилен влог, защото тук собствеността преминава с предаването на парите върху влогоприемателя. Следователно този договор поражда транслативен ефект. Парите стават собственост на банката, която ги управлява за своя сметка и на собствен риск. Тя трябва така да ги управлява, че да може да ги върне всеки момент.
В ал.2 на чл.420 е предвидено правило за уговаряне срока на връщане на влога в полза на влогодателя. Срока винаги е уговорен в полза на влогодателя, тъй като влогодателя може всякога да поиска връщането на вложена вещ. Разбира се, законът предвижда една “санкция”т.е. занижаване цената на сделката – ще му бъде платена по-малка лихва.
За договорът за банков влог може да се каже, че той е: двустранен, възмезден, формален, самостоятелен договор. Неговото изпълнение не е поставено в зависимост от друг договор.
Договорът за банков влог е реален договор – неговото сключване настъпва в момента на реалното влагане на парите по сметка на влогодателя. Той се предхожда от сключването на договор за разплащателна сметка.
По договора за банков влог банката дължи лихва. Тези лихви не са закъснителни /по ЗЗД/, а представляват цената на услугата. За срока, през който банката управлява парите, тя дължи цена. Няма възражения за непреодолима сила.
Банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога. Тук съществува една оборима презумция, че до доказване на противното, написаното в този документ е вярно. При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не дължи второ плащане и не носи отговорност, ако е платила на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
Допуска се да се теглят суми от паричен влог от пълномощник, но само ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.
Разновидност на договора за банков влог е договора за банков депозит. Тук става дума за движима вещ. Движима вещ може да бъде родова или индивидуално определена – ценности, ЦК и др. Ето защо договорът за банков депозит е договор за правилен влог. Този договор е двустранен, възмезден или реален.
Банката може да се задължи да управлява вложените ЦК, но това в България на този етап е трудно приложима, поради липса на свободни ресурси.