43. Оспорване на индивидуалните административни актове пред съд на основата на специална клауза.

Някои категории административни актове не могат да бъдат обжалвани пред съд въз основа на общата клауза (по АПК). Това не означава, че те изобщо са забранени за обжалване – те също се обжалват пред съд или юрисдикция, но по специален ред, предвиден в специален закон.
Това е общото правило, от което има изключения за конкретни административни актове. Тези изключения се допускат от закона поради особености на административните актове и на съдържанието му или пък на зависимост от органите, които ги издават. В случая от гледна точка на административния процес оспорването на индивидуалните административни актове на основата на специалната клауза означава, че в законите, които уреждат административния процес – основно АПК и ЗАНН, съществуват изключения. Те са свързани със специални правила, които се отнасят до оспорването на отделни категории административни актове пред съд/ друг правораздавателен орган.

Особеностите при приложението на специалната клауза са в няколко насоки.
>> По отношение на органите, пред които се развива това производство.
Общата клауза е намерила своето нормативно регулиране в АПК и в ЗАНН. Тук контролната дейност се осъществява само от съдилища (АПК – административните съдилища и ВАС в съответствие с подсъдността; ЗАНН – районния/ окръжния/ административния съд).
Специалната клауза в подсъдността има особености. Съдебният надзор се осъществява от съдилищата, но част от актовете подлежат на контрол на т. нар. особени юрисдикции (звена и структури, които са в системата на изпълнителната власт). Когато пред тях се постави за решаване правен спор, то тогава те, решавайки правния спор, действат като особени юрисдикции или като административни юрисдикции. В дейността им са характерни няколко особености: решава се правен спор, има две страни, които са самостоятелни помежду си и по отношение на решаващия орган. Пред особената юрисдикция се развива състезателно производство и то приключва с акт на особената юрисдикция, която наподобява решенията и определенията на съдилищата. За решенията на особените юрисдикции е характерно, че имат особена юридическа характеристика, която е присъща на съдебните решения (силата на присъдено нещо). Обхватът на преценка има особености – при оспорване на правилата по общата клауза, това става само по законосъобразността, а при оспорване по специалната клауза съдилищата правят преценка само по законосъобразност, а особените юрисдикции преценяват административния акт основно по законосъобразност, но в отделни случаи и по правилност. Правило при специалната клауза е, че жалбата няма суспензивен ефект (изпълнението продължава, освен ако решаващият орган не постанови друго). В АПК е възприет друг принцип – жалбата има суспензивен ефект, освен ако особени обстоятелства не налагат предварително изпълнение. За специалната клауза е характерно, че решаващият орган – съд или юрисдикция – действа по същество.
>> По отношение на контрола на съдебните решения/ решенията на особените юрисдикции на специална клауза има няколко особености: няма уредба на контрола върху решенията на особените юрисдикции. В някои случаи ВАС приема за разглеждане решение на особените юрисдикции, тъй като ги приема за административни актове. Съдилищата прилагат процедурата по ГПК. Пример за особена юрисдикция е Комисията по дискриминацията, Отделът по споровете в патентното ведомство.