31. Имуществена отговорност за вреди от незаконосъобразни актове и действия на администрацията.

Държавата (администрацията) като власт не отговаря – суверенът не може да бъде държан отговорен за своите постъпки и действия. Отговорност за това носят само служебните лица, които действат от негово име и за негова сметка.
Основната разпоредба е чл.7 К: “Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.”.

Според чл.38, ал.2 ЗПСЖМ: “При изпълнението на решението трябва да се премахнат вредните последици, причинени от незаконните или неправилните действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица или организации се удовлетворяват по друг законен начин или им се разяснява редът, по който да постъпят.”.

Предпоставки за отговорността:
>> Да е причинена явна вреда – с материален или морален характер
>> Вредата да е в причинна връзка с дейността на администрацията
>> Тези щети да са възникнали от незаконосъобразни административни актове или действия на длъжностни лица по повод осъществяваната изпълнителна дейност

Необходимо е издаденият административен акт да е отменен по административен ред – в границите на самата администрация или по съдебен ред – унищожаемост.

Възможно е административният акт да страда от много съществен порок – тогава ще е налице нищожност и ще се търси не отмяна, а обявяване на нищожността.
Пълно обезщетяване – пълно съответствие с чл.7 К. Не е нужно да има непременно виновно поведение, като при обективната отговорност вината е без значение. Може да се претендира за обезщетенията и от имуществен, и от неимуществен характер, т.е. и за имуществени (могат да се претендират и от наследниците на засегнатия), и за неимуществени вреди (могат да се претендират само ако вече е предявен иск от засегнатия).
Искът се предявява пред районния съд като има задължително присъствие на прокурор, а отмяната и обявяването на нищожността – от Административния съд и ВАС.
Ако има виновни длъжностни лица, държавата има право да предяви претенция към това лице за възстановяване на заплатените резултати – с регресен иск, като задължително трябва да е било налице виновно поведение.