33. Съдебната система в периода на ВРУ

След установяване на гражданското управление се изграждат следните съдилища:

Старейски съдебни съвети - помирителни
- конституират се във всяко населено място
- избират се от местното население: активно избирателно право имат лицата над 18 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание; и пасивно избирателно право - навършилите 30 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание; духовните лица влизат по право.
- разполагат с 1 година мандат;
- ако страните са християнин и мюсюлманин - смесени съвети, като трябва да има еднакъв брой представители на двете вероизповедания, председател е най-възрастният;
- всички граждански и наказателни дела, които могат да приключат с помирение;

Те не са компетентни по:
- граждански дела - спорове за право на собственост върху недвижими имоти и имащи отношение по интересите на малолетни лица;
- наказателни дела - всички дела за престъпления са гледани от държавата.

Окръжни съдебни съвети
- състоят се от председател и двама член-съдии
- предвижда се да са изборни длъжности, но по стечение на обстоятелствата започват да се назначават от окръжния военен началник
- всички граждански дела, които не са подсъдни на старейските съвети
- всички наказателни дела, извън посочените в Прокламацията на Главнокомандващия руската армия от 1 юли 1877 г.

Старейските и окръжните съдебни съвети правораздават по елементарна процедура, по обичайното право. Наблюдава се стремеж да се привлекат по-образовани хора в съдилищата чрез високи заплати - 18 000 гроша годишно за председател и 12 000 гроша годишно за съдия.

Започва се обмислянето на съдебна реформа. Създадена е юридическа комисия, начело със Сергей Лукиянов, включваща и лица, работещи на административна служба. В продължение на няколко месеца те изработват първия Проект за организация на съдебното устройство в България, който е представен на 3 март 1878 г., но не става действащ.

Създават се временни правила за устройство на съдебната власт в България (Временни съдебни правила):
- 1 раздел: съкратен буквален превод от Руския устав за съдебните учреждения от 1864 г.
- запазване на старите съдебни органи
- равноправие на всички жители да заемат съдийска длъжност по назначение или по избор, като предимство имат по-образованите
- определяне на юрисдикцията на всеки съдебен орган
- независимост на съдилищата от административните власти
- публичност, гласност, непосредственост на съдопроизводството
- право на защита на подсъдимия в наказателния процес
- съхраняване на мюфтийските съдилища.

1. Помирителни (полюбовни) съдилища
- действащите старейски съдебни съвети запазват правомощията си - руската администрация иска да осигури бързо и евтино правораздаване, необвързано с процедурни форми и правила.
- 3-12 изборни члена - според броя на жителите на селото, най-старият член е председател, учителят - писар;
- двустепенни избори;
- активно избирателно право: лижа над 18 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание;
- пасивно избирателно право: лица над 30 г.; неосъждани с недвижимо имущество по някакво основание, занаят или средно или по-високо образование;
- 1 година мандат;
- компетенции: граждански спорове; дела за настойничество; наказателни дела от частен характер.
Двете страни трябва да заявят писмено съгласието си да се подчинят на съдебното решение, тъй като по същество помирителните съдилища са арбитражни.
- в селата със смесено население мюсюлманите имат право на свой съд;
- ако спорът е между християнин и мюсюлманин се избират смесени съдилища;
- жителите на различни села - по споразумение на страните;
- надзор от окръжните началници и губернаторите - ако констатират нарушение, разпореждат гражданските и наказателните дела да се прехвърлят на общите съдилища, които от своя страна отменят съдебните актове, постановени в нарушение и разглеждат отново делата.

2. Общи съдилища - окръжни и областни (губернски)
- 2 категории съдии - назначени (от императорския комисар) и избирани от населението
- окръжните съдилища се състоят от председател и трима назначени, постоянни съдии, заедно с още 12 изборни такива - общо 16 души
- изборите са двустепенни - по един съгласен на 50 къщи; в окръжния град, под ръководството на окръжния началник "гласните" избират съдиите
- губернските съдилища се състоят от председател, двама назначени постоянни съдии и 6 изборни - общо 9 души;
- избират се от колегия, състояща се от председатели и членове на окръжните съдилища, както и от членове на управителните съвети на губернията
- окръжният съд - първа инстанция; компетенции:
- всички граждански дела (независимо от предмета на спора и от цената на иска)
- дела с цена на иска до 1000 пиастри (30 златни рубли) - окончателни съдебни решения, неподлежащи на обжалване
- дела, с по-висока цена на иска - решения, подлежащи на обжалване
- решенията се взимат според Руския устав за гражданското съдопроизводство
- разглеждат делата по същество
- всички наказателни дела - използва се Руския устав за гражданското съдопроизводство - 3 раздел за Временните съдебни правила: няма прокурори; няма внасяне на обвинителни актове в съда; дознанието се извършва от полицията; предварителното следствие се извършва от член на съдебния състав; първоначалният разпит на подсъдимия - до 1 денонощие след задържането му (без заплахи); право на обжалване; публичност; устност
- наказателни дела: наказуеми по Турския наказателен закон със затвор до 3 месеца или глоба до 500 пиастри (100 франка) - окончателни; по-тежки присъди - подлежат на обжалване
- губернският съд - втора инстанция (апелативна)
- жалби против решенията на окръжните и търговските съдилища по всички търговски, граждански и наказателни дела
- губернски съдилища има в София, Видин, Русе, Търново и Варна.

3. Особени (специални) съдилища
- търговски съдилища
Създават се, за да удовлетворят нуждите на търговци и предприемачи - в Пловдив (авг 1878 г.), а после и в Русе, Бургас и др. Състоят се от председател, двама постоянни назначени съдии и четирима изборни - общо 7 души; прилагат Турския закон от 1850 г. и Турския морски закон
- църковни (духовни) и мюсюлмански кадийски съдилища
Правомощията на духовните съдилища се ограничават само в семейно-брачните и някои наследствени спорове. По принцип след учредяване на съдебната система сред българите намалява търсенето на църковните съдилища. Мюсюлманските такива на практика действат, но повечето кадии са избягали.
- административни съдилища
- окръжни - първа инстанция, ръководят се от окръжния управител;
- областни - втора инстанция - от губернатора;
- окръжен административен съд: окръжен началник, председателя на окръжния съвет и двама членове от него;
- областен административен съд: губернатор, вицегубернатор, председателя на областния съд, двама негови членове и двама членове на областния административен съвет - общо 7 души;
- компетенции: пререкания между административни, полицейски, духовни и съдебни учреждения; нарушения на длъжностни лица от гражданското управление на служебни задължения; жалби на граждани срещу длъжностни лица; искове на хазната и против нея др.
Административните съдилища просъществуват кратко време.
- военнополеви съдилища
Учредяват се по предложение на княз Черкаски във връзка със зачестилите своеволия по селата в началото на войната. Съдят според руските наказателни и процесуални закони. Делата им се предават на българските съдилища през пролетта на 1879 г.
- престъпления, указани от Прокламацията на Главнокомандващия руската армия (1 юни 1878 г.) - против безопасността на армията, обществения ред и спокойствие: шпионство, бунт, заговор, неподчинение, унищожаване на средства за съобщения, на военни снаряди и предмети, убийство или нападение на караул/часови, грабеж, убийство, изнасилване по време на война и др.
- съкратена процедура на правораздаване;
- учредяват се по заповед на Главнокомандващия руската армия в Търново и Свищов (авг 1877 г.) и София и Пловдив (март 1878 г.);
- състоят се от председател (военен съдия), помощник, военен следовател (предварително следствие), секретар, кандидат за военно-съдебна длъжност (защитата), временни запасни съдии, писари и преводачи;
- дознанието се извършва от военния началник, военната и местната полиция;
- предварителното следствие се извършва от военния следовател;
- присъдите се изпълняват от военните власти (по отношение на военни) и от гражданските власти (спрямо цивилни местни жители).

Според Временните съдебни правила не се предвижда висша, касационна съдебна инстанция. Такава се създава с Наредба за Учреждението на Върховния съд (ВС) - 25 ноември 1878 г., утвърдена от княз Дондуков-Корсаков
- състои се от 3 съдии: председател и двама членове, назначени от императорския комисар; първоначално председател е Сергей Лукиянов, а членове-съдии са Димитър Греков и Марко Балабанов;
- разглежда жалби срещу окончателни, влезли в сила решения по граждански и търговски дела, постановени от окръжните и апелативните съдилища; жалби срещу присъди по углавни дела;
- основания за жалби: нарушен е законът, решението е взето при непълен състав на съда; съдът е некомпетентен по въпроса; издадената присъда е по-тежка от исканата и др.

С учредяването на Върховния съд в България трайно се установява 3-инстанционната съдебна система. Правораздавателната система се характеризира с демократични принципи: 3-инстанционна съдебна система, колегиално начало, отделяне на съда от администрацията, въвеждане на административно правораздаване, запазване на религиозните съдилища, осигуряване право на защита. Решава се и за мярката задържане под стража и осъществяването на съдебен контрол върху нея. Формира се съдебен език - българският, макар че ако лицата са от друга народност, може да се говори и на друг език.