31. Държавно-правни идеи в българското общество след Априлското въстание от 1876 г. до Освобождението

Тъй като българският народ се намира в условията на политическа власт от страна на Турция, той няма възможността да излъчва свои политици. Въпреки това процесът на формиране на политически идеи сред българските първенци е неизбежен в следствие на националноосвободителните борби. Такива идеи са:
1) Идеята за премахване на съсловните учреждения и на феодалните привилегии;
2) Идеята за създаване на конституционен строй и правов ред - законност, справедливост и равенство. Предоставяне на лични и политически права на българите;
3) Идеята за създаване на самостоятелна българска държава.

1. Политически документи:
След края на Априлското въстание (1876), отделни политически групировки формират различни проекти за държавното устройство на България:

Мемоар "България" (La Bulgarie) - Марко Балабанов и Драган Цанков, август 1876 г.
Той е връчен на правителствата на Великите сили, пред император Александър, княз Черкаски, Горчаков, Милютин - представлява декларация, че ако не може да се постигне подобрение на положението по мирен път, то тогава "Русия е готова да изпълни своя дълг").
- описва се тежкото положение на българския народ;
- описват се беззаконията и зверствата по време на Априлското въстание;
- говори се за неуспеха на реформите от 1839 г.;
- призовават се Великите сили да помогнат;
- иска се "пълна автономия с народно представителство, гарантирано от Великите сили".

Политическа програма на Общото събрание (Български народен събор) на БЦБО в Румъния -
Кирияк Цанков, Антон Теохаров, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Олимпий Панов, Сава Мънзов и др. Създадена е на 22 ноември 1876 г. ( в изворите е 19 ноември - стр 214) - кратка програма с общи формулировки.

Изложенията "Желанията на българите" от 27 ноември / 9 декември 1876 г. и "Желанията на българската нация" - 4/16 декември 1876 г. , които представляват писма, протести и молби от българското население в Цариград, от българския народ в Европейска Турция или от българската емиграция в Румъния и са събрани от лорд Солсбъри. Те са израз на стремежа да се извоюва националното освобождение на българския народ, като се създаде свободна българска държава, обхващаща земите, включени в границите на Българската екзархия. И двата документа по същество представят проектоконституции на проектираната българска автономна област. Особено важно с оглед разкриването на политическата мисъл на българите е второто изложение.

"Bulgarie" открит в архива на външното руско министерство, вероятно изработен от Тодор Бурмов като първи вариант на "План за организация на България", съставен от г.г. Скайлер и княз Церетелев - "автономна провинция на Османската империя, състояща се от Дунавския и Софийския вилаети, Филипополския и Сливенския санджаци и българските райони в Македония..." Тя урежда и проблемите за управлението, правосъдието, религията, образованието, финансите и въоръжените сили.

Молба до руското правителство - от ноември 1876 г., граждани от гр. Русе
- в нея се иска пълна автономия в земите, в които се чува българска реч
- така също и народно правителство, гарантирано от Великите сили

Политическа програма на Централния комитет в Русе
в. Нова България  - от декември 1876 г.

Програма на българските искания
в. Стара планина - декември 1876 г.
- влиянието на европейски правни и философски доктрини.

Съдържанието на някои от тези програми можете да откриете в "Извори за историята на българската държава и право" от Димитър Токушев.

2. Основни въпроси в програмните документи:
Съдържанието на тези програми ни подсказва, че техните автори са познавали държавно-правните идеи на XIX в. Въпреки, че са изработени от различни автори, всички те съдържат една единствена цел - освобождението на българския народ и създаване на самостоятелна българска държава. Те разглеждат няколко съществени въпроса, засягащи българския народ и нация:

- Националният въпрос Обединение на трите изконни български области - Тракия, Мизия и Македония; обосновава се още с фермана за формиране на Българската Екзархия през 1870 г.
- Статутът на българската държава Автономна област - еволюционна теория или пълна политическа независимост - радикална теория.
- Държавното устройство и държавното управление Монархия - княжество с конституция; монархическите идеи в Европа са популярни, а и съществува приемственост между Втората и Третата българска държава.
- Конституцията издига закона като единствен източник на правото; нова национална правна система; всеобщи избори за административни органи; официален е българският език, но и другите етноси запазват равенство и права; пълна политическа амнистия за българите в турските затвори ("Желанията на българите"); равенство, независимо от вяра и народност ("Програма на българските искания"); "Желанията на българите": опростяване на данъци, промени в данъчната система; задължително просвещение и военна служба, триинстанционна съдебна система и др.

3. Проекти за политическото устройство на България

1) Проект за политическо устройство на България = Проект-максимум. Той утвърждава националната (етническа) автономия. Изработен е от Алексей Николаевич Церетелев и Юджийн Скайлър:
- обединение на всички земи, населени с българи в единна държава;
- широко местно самоуправление;
- автономна провинция България;
- разделение на кантони и губернии;
- чиновниците да се назначават според преобладаващото население;
- национална гвардия, начело с генерал-губернатор.

2) Проект-минимум. Той урежда административната автономия, дели населението по меридиана, без изобщо да се съобразява със състава му. Създаден е от граф Николай Игнатиев:
- две автономни провинции - западна с център София и източна - Русе/Търново;
- народно събрание;
- местна мюсюлманска и християнска милиция;
- съдоустройство на изборен принцип.