26. Българското обичайно облигационно право в периода XV-XIX в.

Според обичайното договорно право през разглеждания период, за да сключва някакъв договор лицето трябва да бъде "на най-долни години 16-17", в присъствието на по-възрастен и опитен човек. За да се сключват сделките с имущество, то трябва да бъде негов собственик. Договорите се сключват на обществени места като пазари, площади, в присъствието на много хора.

Договор за покупко-продажба
Двете страни се ръкостискат, между тях застава трето лице като посредник, той се намесва с цел страните да договорят една цена. Щом се постигне споразумение, той разделя ръцете им и се изричат различни фрази, които в повечето случаи няма стойност, а са символични. Следва пиене в кръчмата (оттам идва изразът: "изпихме му кръчмата"), след което вече сделката не може да бъде разваляна. По този начин се изповядва продажбата предимно на животни. Обичаите около сключването на сделката показват, че вещта е преминала в ръцете на купувача. Например ако се продава земя, нива или лозе, то се обикаля от страните, продавачът взима бучка пръст и я предава на купувача. Изисква се да има свидетели, договорите се сключват предимно в устна форма, като за недвижими имоти понякога се сключват и в писмена (например в Казанлъшко и Западна България). Познат е додатъкът (капарото), в някои случаи и т.нар. "изпитване на стоката" - при покупко-продажба на животни.

Договор за замяна
Той е по-широко разпространен от този за покупко-продажба, като се появява и по-рано.

Договор за наем на вещи
Предмет на този вид договор може да бъде както имот, така и движими вещи. Той има определен срок, като нито той, нито цената са универсално определени. Евентуално повреди на вещта са за сметка на наемателя.

Договор за наем на работна ръка
Едната страна отдава своята работна сила срещу скромно възнаграждение (овчари, говедари - при вторите възнаграждението се определя на база глава на добитък). Най-типичен е договорът за наем на ратаите - 6 месеца или 1 година.

Договор за заем за ползване или послужване
Договорът за заем е на селскостопански вещи или хранителни продукти. Няма указан изричен срок - когато има възможност заемателят връща заетото, договорът е безплатен, като страните се уговарят заетото да се върне в същия вид и количество, познат е залогът като гаранция.

Договор за заемане на работна ръка
Той е честа практика при подпомагане на близки, познат е под две форми: зареда (или меджия - домакинът се обръща към близки да го подпомогнат с един работник, осигурявайки му храна и задължавайки се да стори същото, когато другата страна го помоли; в някои случаи тази съвместна работа се нарича меджия) и спрега (обединяване на работната сила на животните на няколко стопанина, всеки участва с не по-малко от 5 чифта впрегатни животни, разпространена е в Северозападна България при превръщане на земи меват в обработваема земя).

Договор за съдружия (за обща работа)
Жътварски задруги - най-ранни; в Тракия, Добруджа се събират младежи и девойки по жътва от драгоманите, след като получат възнагражденията си, те дават част на драгоманина;
Градинарски сдружения - събират се за някаква обща работа, като всички участват с труда си, а един или повече с паричен капитал - практикувани са в Търново, Горна Оряховица, Павликени.
Коларски (арабаджийски) сдружения - за пренос на стока.
Строителни (дюлгерски) сдружения - участват с работна сила и инвентар, известни са в Трънско.