25. Ролята на българските общини, църква и еснафски организации за запазването на българското обичайно право в периода XV-XIX в.

Българските институции след падането под османско робство
След нахлуването на османците на Балканите българската държава е разрушена, българите губят своята държавност. Въпреки това те успяват да запазят някои нейни елементи. Съществуват български общини, християнски църкви и еснафски организации, благодарение на които се запазва българското обичайно право. Същевременно Османската империя се стреми да ислямизира местното население като насилствено ги помохамеданчва или ги привлича в своята военна организация. Успоредно с централизираната система на османската държава, е разгърнат и децентрализиран държавен апарат. Разрешено е на занаятчийските и религиозните организации да решават въпроси, незасягащи сигурността на държавата сами. Държавните органи не са успели да обхванат еднакво цялото население, като същевременно това запазване на българските институции всъщност е друго средство за осъществяване на политическа власт над райони с немюсюлманско население.

Българските институции - видове
- Органи на местно самоуправление
Те притежават съвсем ограничени права - относно облагането с данъци и разпределението на земите. Ръководителите на тези общности са лоялни на османската власт лица, също така тя има задължително свои представители във всички селища с немюсюлманско население. Османската власт има различна сила в големите и по-малките селища - съответно по-голяма и по-малка. Най-слаба е в селищата с рая със специални правомощия, а е известно, че е имало и такива, в които не замръква турски крак. Възникващите спорове между българи са се уреждали посредством обичайно-правните норми известни в Средновековна България.

- Църквата. Запазването на обособени социално-религиозни общности, обединени в източноправославната църква, се обосновава с политически съображения. Въпреки, че позициите на християнската църква се променят, запазването й е от изключителна важност за утвърждаването на новата власт. Съответно през вековете на османско иго тя се превръща в главната опора за запазване на българското, което довежда до ранното й санкциониране - през 1453 г. султан Махмуд II издава ферман, с който християнската църква става част от структурата на османската държава, запазвайки нейното съществуване от съображения за сигурност и стабилност на османската власт. Църковните общини се запазват на базата на религиозната принадлежност на членовете, а не на тяхната народност, така всички те минават под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Като институт християнската църква запазва компетенциите си спрямо духовните служители, както и спрямо гражданско-правните спорове сред христоянското население.

- Еснафски организации. Тези организации са покровителствани от султана, защото той има интерес от тяхното развитие. Те са производствено-териториални самоуправляващи се общности - тайфи. Те са корпоративни общности, които се развиват под чуждо влияние. Има няколко хипотези за произхода на еснафите:
- византийско-западноевропейски произход;
- византийско-арабско-турски произход;
- старите манастирски братства;
- само арабско-турско влияние.
Над българските еснафски организации оказват влияние както западноевропейските цехови организации, така и източните арабско-турски руфети. Думата "еснаф" е с арабски произход, а "лоджа", майстор", кондика" идват от латинския език.

Структурата на еснафите е следната:
чирак - момче на 10-13 години, преминава обучение 3 години - през първата е домашен прислужник на майстора, подлага се на сурова подготовка.
калфа - след чиракуването и провеждането на определен ритуал момчето става калфа; един от калфите става баш-калфа; калфите вече работят срещу определено възнаграждение (хак).
майстор - веднъж годишно някои от калфите стават майстори; те имат собствена работилница;
уастабашия (първомайстор) - началник на еснафската организация, излъчва се от лонджата;
чаушбашия - пръв личен помощник на устабашията;
лонджа - общото събрание, колективен орган, който определя отношенията между еснафите; изработва кондиката (устава) на организацията, като когато е нужно играе ролята на еснафски съд; с фермана на султан Мустафа III от 1773 г. се подчертава еснафите да се ръководят от старите традиционни удостоверения, т.е. от обичайното право на българите. Така българите са можели да уреждат частно-правните си спорове според обичайно-правните норми.