11. Обществено-политическо устройство на Втората българска държава 1185-1396 г. Органи на централното и провинциалното управление. Фискална система - данъци, такси и глоби.

Социална структура
По това време българското население се дели на крепостно селячество и болярско съсловие. Феодалните отношения са в своя разцвет през XI-XII в. По-голямата част от населението са крепостните селяни. Тяхното закрепостяване започва още по времето на Първата българска държава, но през XIII-XIV в. вече селячеството е в крепостна зависимост от царя и неговите боляри.

Сред крепостните селяни съществува известна диференциация:
- парици и клирици - това са зависими селяни с еднакъв социален статус; първите са закрепостени към светски феодали, а вторите - към духовни; и двата вида са трайни владелци и обработват земи със собствен добитък, като феодалите получава т.нар. феодална рента (част от произведеното от селяните им се дава), която е натурална.
- отроци - трайно закрепостени съм болярина, нямат право да търсят защита дори от царския съд; нямат собственост и не обработват земя;

Сред градското съсловие също има разделение:
- боляри и висше православно духовенство - това са привилегированите прослойки, които притежават имения и материални ресурси, имунитети и независимост; делят се на велики и малки боляри; не всички боляри са държавни служители, както и не всички държавни служители са задължително боляри.
- градска аристокрация
- занаятчии и дребни търговци
- богати търговци

Административно-териториално деление
Териториалните единици са хори (еквивалентни на комитатите), начело със севаст; катепанакиони, начело с катепани; градски общини, начело с кефалия; съществува и дукът, който е над катепана и е подчинен на севаста.

Обществено-политическо устройство

Владетел
- Титулува се цар и самодържец;
- Властта му има божествен произход и е неограничена - според Теократично-патримониалната теория (Държавата е патримониум, собственост на владетеля. Това води до отъждествяването на владетеля и държавата и до разбирането, че след смъртта на царя, властта трябва да остане в ръцете на наследник от неговата фамилия. Ето защо владетелят е изобразяван, държащ в едната си ръка скиптър, а в другата земното кълбо).
- Владетелят е върховен съдия, законодател и военачалник;
- Той представлява държавата в международните преговори, подписва договори от нейно име;
- Властта му е пожизнена и наследствена; преминава в ръцете на първородния син, като има и изключения, ако наследникът е малолетен, се назначава регентски съвет, а ако няма такъв, новият цар се избира от болярския съвет;
- Атрибутите на царската власт са трон, корона, скиптър, червени ботуши и пурпурна мантия - заимствани от византийските.

Други висши длъжности
- Велик логотет - пръв помощник на царя, еквивалент на кавхана, начело на държавната администрация;
- Протовестиарий - финансов министър, ръководител на държавната хазна (докато във Византия императорската хазна е отделна от държавната, в България тя е само една);
- Велик воевода - помощник на царя в управлението на войските;
- Протостатор - друг военен помощник;
- Болярски съвет - съвещателен колективен орган; има и съдебни функции; освен болярите, в него вече влиза и българският патриарх; след XIII-XIV в. се превръща в репресивен орган;
- Църковно-народен събор - извънреден съдебен трибунал; извършва репресии по отношение на разпространените ереси.

Има редица длъжностни лица, които макар да са пряко свързани с царя, не изпълняват административни функции:
- Велик примикюр - маршал на двора, организатор на дворцови церемонии;
- Протокилиот - царски адютант, грижи се за спокойствието в царските покои;
- Епикерний - царски виночерпец.

Въвеждат се и титли за благородство, които са единствено белег на висок съсловен ранг (напр. деспот и севастократор) и се дават предимно на роднини на царя.

Военни длъжности
- Кастрофилакс - управител на крепост;
- Алагатор - командир на ескадрон;
- Находник - царски пратеник и др.

Финансови длъжности
- Практор - означава държавен служител и данъчен чиновник;
- Десектар - събира натуралния десятък;
- Перпераки - бирници, които събират паричния данък перпера;
- Аподохатори - завеждащи складове.

Данъци
- Натурален десятък - основен данък;
- Димнина - данък за всяко "огнище" (домакинство);
- Волоберщица - поземлен данък;
- Перпера - паричен данък;
- Каноникон - църковен данък;
- Косвени налози - натурални данъци.

Такси
- Комод - възнаграждение за бирника;
- Аподохия - за завеждащия склад;
- Мостнина - такса за преминаване на мост;
- Кошарщина - такса за построяване на на кошара и др.

Глоби - ако на територията на някое длъжностно лице се извърши престъпление и убиецът не бъде заловен, то трябва да заплати глоба:
- Фун - за убийство;
- Конски тат - за кражба на кон;
- Девичи разбой - за кражба на мома и др.

Ангарии
- Мита - задължение на населението да осигурява храна на преминала през населеното място царска войска или чиновници

Съдебни правомощия освен царя, имат и практорите (означава държавен служител и данъчен чиновник), севастите (управителите на най-голямата териториална единица - хората), ватасите (имат също и финансови и административни правомощия). Сведения за това намираме в Мрачката грамота (от 1347 г. - от цар Иван Александър - за манастира "Св. Никола" в местност Мраката, до София).

При централното и провинциалното управление се наблюдават две основни тенденции - броят на царските чиновници нараства трайно, а византийските наименования започват да се заменят с българска терминология.