10. Възникване, развитие и устройство на Първата българска държава 681-1018 г. Езически и християнски период.

Социалната структура, административно-териториалното деление и обществено-политическото устройство на България 681-1018 г. се разглеждат, като нейното съществуване през този интервал се разделя на два периода - (1) 681 г. до Покръстването и (2) от Покръстването до падането под византийска власт. Тези два периода се наричат още езически и християнски.

1. Българската средновековна държава от 681 г. до Покръстването на българите

Сключеният през 681 г. мирен договор на Византия с хан Аспарух в науката е приет за начало на българската държава. Създаването на държавното образувание обаче е един дълъг процес и до средата на IX в. България е държава от варварски тип. Като прототип на българската държава стои тази на прабългарите - възприет е прабългарския модел на държавно устройство, както и терминология, като образуванието е дуалистично, състоящо се от прабългарски и славянски племена. Българската държава възниква на територията на Византия и се превръща в защитник и обединител на славянските племена от земите на Балканския полуостров.

Социална структура
Българското общество в началото се състои от две прослойки - многобройно свободно българско селячество и малобройна благородна прабългарска и славянска знат.
Свободните селяни живеят в териториални общини, като в началото преобладава колективната общинска собственост. В последствие се започва процесът на разделяне на селяните от земята (обезземляване), който се нарична феодализация. Тя се задълбочава през IX в., като в следствие на това броят на просяците се увеличава. Постепенно селячеството започва да губи личната си свобода и попада в крепостна зависимост.

Прабългарската и славянската аристокрация е по-малобройната прослойка. Прабългарската й част е състои от боили и багаини. Първите са по-имотните и имат по-голяма сила в политическо отношение. Багаините съставляват ханската гвардия. С намаляването на войните, аристокрацията се ориентира към земята се превръща в земеделска такава.

Славянската аристокрация (славянски князе и родови старейшини) е преди всичко земеделска аристокрация, собственик на значително по-големи владения от обикновените селяни.
Болярското съсловие се разделя на вътрешни (живеят в столицата) и външни (живеят в провинцията) боляри, като и едните, и другите притежават административни и военни правомощия.
От IX в. има сведения за 6 Велики боляри.
Съществува и прослойката на робите-военнопленници, но тя не се превръща в значима за българското общество. Робството в България не е развито - робите са могли да се откупуват с труд или да бъдат откупувани.

Административно-териториално деление
След създаването на българската държава през 681 г. славянските племена населват предимно южните земи, а прабългарите се заселват в Североизточна България. Между тях съществуват федеративни отношения.
В началото на IX в. при хан Крум страната се разделя на лява част (начело с кавхан и двама стратези), дясна част (начело с ичиргу-боила и двама стартези) и център. При хан Омуртаг делението е на комитати (начело с комити) > жупи (начело с жупани) > общини.

Обществено-политическо устройство
По своята форма на управление българската държава е феодална монархия.

Владетел
Титлата на владетеля е кан ювиги или ханас ювигий; според византийските извори, българският владетел е архант, според латинските - рекс, принцепс, славяните го наричат княз;
- ханът трябва да изрази интересите на прабългарската аристокрация;
- властта се наследява от първородния син - канартикин; следващите синове се наричат вулиа-таркан;
- той разполага с неограничена власт, която има божествен произход - форма, заимствана от Византия;
- той е и върховен военачалник;
- притежава върховна власт - законодателна, съдебна, представлява държавата при международни преговори и подписва международните договори.

Кавхан
първи помощник на хана; един от великите боили; пожизнена власт; ръководи вътрешните дела в държавата; държавните служители са му пряко подчинени; при малолетие на хана, той съуправлява с него; понякога замества хана в предвождането на войската, както и в дипломатическите отношения.

Висши длъжности и институти
Ичиргубоил - управител на вътрешните области и ръководител на военна дружина;
Кана боил колобър - има военни и религиозни правомощия;
Голиат-таркан - доверен човек на хана;
Болярски съвет - колективен орган със съвещателни функции;
Народен събор - запазва се като приемник на славянското вече, има ограничени правомощия.

Военни длъжности
Зера таркан; Жепан таркан; Бори таркан; Оглу таркан и др.

2. Българската средновековна държава след Покръстването до падането под византийско робство

Административно-териториално деление
След Покръстването то не се променя.

Обществено-политическо устройство
Титлата на владетеля се променя от хан на княз. Титлата цар се признава от Византия едва при цар Петър, въпреки че Симеон се провъзгласява за такъв;
Запазва се предаването на властта и пожизнената власт;
Християнската религия значително укрепва светската власт, тя дава обяснение на неограничената власт на владетеля чрез теологичната концепция за поставения от Бога владетел, както и неговите довереници, а поданиците получават отплата за верността си към владетеля в отвъдното;
Така владетелят е отново върховен военачалник, съдия и законодател и представя страната в международните отношения.
Властта на кавхана и ичиргубоила се запазва.
Висшето духовенство се приобщава към болярството.

Източниците на богатството се делят на външни и вътрешни.
Външните се военната плячка, годишните данъци от други държави и търговията,
Вътрешните са ангариите (селяните дават част от продукцията си на болярите), натуралните данъци и косвените налози (епивии).