23. Ликвидация на банката.

Ликвидацията на банката бива принудителна и доброволна:
1. Принудителна – при нея на всяка банка, на която ЦБ е отнела лицензията за извършване на банкова дейност се образува производство за принудителна ликвидация. Производството се образува от окръжния съд по седалището на банката. По искане на ЦБ в искането се посочват основанията, въз основа на които е отнета лицензията. Някои от основанията са: банката не започва да извършва разрешена банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на разрешение, банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията и т.н. Ако не е предвидено друго, ликвидацията се извършва по реда на ТЗ. Банката, намираща се в принудителна ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка, но само с разрешение на ЦБ, и ако задълженията на банката се поемат изцяло от придобиващата банка. Разрешението за вливане се издава след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.
2. Доброволна ликвидация – решението за доброволна ликвидация на банката може да се вземе от общото събрание на акционерите само след предварително разрешение на ЦБ. Такова разрешение се дава, ако ЦБ установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и други кредитори. Когато се установи в процеса на ликвидация, че банката е неплатежоспособна, ликвидаторът предлага на ЦБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката. Когато въпросите не са уредени в ЗБ, се прилагат разпоредбите от ТЗ.