18. Банков превод.

Правната уредба се съдържа в ТЗ и наредба №3 за плащанията.
С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да се плати на посоченото от него лице.
Договорът за банков превод е известен и с едно счетоводно понятие вирмент, платежно нареждане. Наредителят нарежда на банката да плати на определено лице, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметка на получателя.
Всичко това се предхожда от откриване на сметка, по която действително да са внесени пари. Следователно, за да се сключи такъв договор и да се изпълни реално, трябва да има пари в сметката, която наредителят открие т.е имаме реален договор. Този договор е част от механизма за разплащане по безкасов път.
Договорът за банков превод е несамостоятелен, защото обслужва други видове договори. Платежни документи за директен превод се съставят от наредителя, който носи отговор за настъпилите последици от неправилното им съставяне. Наредителят има право да оттегли дадено от него платежно нареждане.
Клиентът, който очаква да получи превод може да поиска от банката да извърши проверка за неговата сметка относно състоянието на платежния процес. Сделките по банков превод се извършват компютърно, чрез системата Бисера, която е задължителна за всички банки и се подчиняват на строго определени реквизити.
Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за дадено нареждане, то неможе да бъде отменено или изменено.